Ужас [bg]

— Търся Безмълвната — каза Ървинг.

Мъжът продължаваше да гледа в тавана над себе си.

— Безмълвната дама — поясни младият лейтенант.

— Ескимоската вещица — рече инженерът.

Ървинг се изкашля. Въздухът тук бе толкова наситен с въглищна прах, че беше трудно да се диша.

— Виждали ли сте я, господин Томпсън? Или може би сте чули нещо необичайно?

Томпсън, който продължаваше да не мига и да не обръща глава, тихо се изсмя. Звукът прозвуча тревожно — като тракането на камъчета в делва — и приключи с кашлица.

— Заслушайте се — каза инженерът.

Ървинг обърна глава. Чуваха се само обичайните шумове, макар и да звучаха по-силно тук, в тъмния трюм: протяжните стонове на притискащия кораба лед; силното пращене на железните цистерни и металните конструкции от двете страни на котелното; далечният вой на снежната виелица високо горе; тежките удари на падащия лед, пораждащи вибрации в корабните греди; скърцането на клатещите се в гнездата си мачти; резките изтраквания на обшивката; постоянното съскане, драскане и бучене, разнасящи се от котела и от тръбите наоколо.

— Тук, в трюма, има още някой или нещо, което диша — продължи Томпсън. — Чувате ли?

Ървинг напрегна слуха си, но не чу дишане, макар че котелът издаваше звуци като тежко задъхано огромно същество.

— Къде са Смит и Джонсън? — попита лейтенантът.

Това бяха двамата огняри, които работеха денонощно тук с Томпсън.

Легналият по гръб инженер сви рамене.

— Тъй като напоследък в пещта отиват много малко въглища, имам нужда от тях само няколко часа дневно. През повечето време съм сам тук, лейтенант, лазейки между тръбите и клапаните. Уплътнявам. Регулирам. Заменям детайли. Опитвам се да поддържам това… нещо… в работно състояние, за да може топлата вода да тече в тръбите по няколко часа дневно. След два или три месеца това ще стане излишно. Вече нямаме въглища, за да се движим с парна тяга. Скоро няма да имаме въглища и за отопление.

Ървинг вече беше чул такива приказки в офицерската столова, но в момента не изпитваше особен интерес към тази тема. Три месеца му изглеждаха като цяла вечност. Точно сега искаше да се убеди, че Безмълвната не е на борда, и да доложи на капитана. После щеше да се опита да намери жената извън пределите на „Ужас“. А след това щеше да се опита да оцелее още три месеца. Щеше да се притеснява за недостига на въглища по-късно.

— Чухте ли слуховете, лейтенант? — попита инженерът. Той продължаваше да лежи върху койката, без да мига и без да обръща глава към Ървинг.

— Не, господин Томпсън. Какви слухове?

— Че тази… твар от ледовете, това привидение, този Дявол… идва на кораба когато си поиска и броди из трюма късно нощем — каза Томпсън.