Ужас [bg]

— Видяхте ли нещо, господин Мейл? — вика лейтенант Ървинг, навеждайки се към дебелия вълнен тюрбан, намотан около главата на старшината на бака.

По-ниският мъж смъкна леко надолу шала си. Носът му беше бял като ледена висулка.

— Работните отряди ли имате предвид, сър? Скриха се от погледа, когато се качиха над най-долната рея. Просто се ослушвам, сър, докато замествам младия Кинеърд на поста при левия борд. Той беше в третия работен отряд, сър, и още не се е стоплил.

— Не, имам предвид — на леда! — извика Ървинг.

Мейл се засмя приглушено.

— Вече от четирийсет и осем часа няма видимост към леда, лейтенант. Знаете го, сър. Бяхте тук, отвън, по-рано днес.

Ървинг кимна и уви по-плътно шала си около челото и долната част на лицето си.

— Никой ли не е виждал Безмълвната… Безмълвната дама?

— Какво, сър? — Господин Мейл се наведе по-близо към него, пушката застана като колона от заледен метал и дърво между двамата.

— Безмълвната дама? — извика Ървинг.

— Не, сър. Доколкото разбирам, никой не е виждал ескимоската от дни. Сигурно я няма вече, лейтенант. Замръзнала е някъде там и слава богу, ако питате мен.

Ървинг кимна, потупа по обемистото му рамо със собствената си обемиста ръкавица и се насочи към кърмата — заобикаляйки по-отдалеч гротмачтата, от която падаха огромни късове лед и се удряха в палубата като артилерийски снаряди, — за да поговори с Джон Бейтс, който беше застанал на пост при десния борд.

Бейтс не беше видял нищо. От мястото си не беше видял дори как петимата от отряда с брадвите са започнали работа.

— Извинявайте, сър, но нямам часовник и се боя, че няма да чуя биенето на камбаната от всичките тези удари на брадви, трясъци на леда и воя на вятъра. Още много ли остава до края на вахтата?

— Ще чуете камбаната, когато господин Мейл я удари — извика Ървинг, приближавайки се към заледения вълнен шал, обгърнал главата на двайсет и шест годишния мъж. — И той ще дойде да ви провери, преди да слезе долу. Продължавайте да носите вахтата, Бейтс.