Ужас [bg]

— Знаете ли, птицечовките снасят яйца — продължи София — също като влечугите. Но майките отделят мляко също като бозайниците.

През водата се виждаха тъмните кръгчета в средата на белите кълба на гърдите й.

— Нима? — рече той.

— Леля Джейн, която също е нещо като естественик, вярва, че отровните шипове на задните крака на мъжките се използват не само при битките с други мъжки птицечовки и нашественици, но и за да могат да се задържат за самката, докато едновременно плуват и се чифтосват. Вероятно докато птицечовката е прилепена към партньора си, шипът не отделя отрова.

— Да? — каза Крозиър и се запита дали не е трябвало да каже „Не?“ Нямаше представа за какво разговарят.

Използвайки плетеницата от корени, София се придърпа по-близо до него, като гърдите й почти го докосваха. Тя постави хладната си длан — която се оказа изненадващо голяма — върху гърдите му.

— Мис Кракрофт… — започна той.

— Шшш — каза София. — Тихо.

Тя премести лявата си ръка от корена на рамото му и се отпусна върху него така, както се беше отпуснала върху корените на дървото. Дясната й ръка се плъзна надолу, премина по корема му, докосна десния му хълбок, след това отново се върна към корема и се плъзна надолу.

— О, боже — прошепна тя в ухото на Крозиър. Бузата й се притискаше към неговата, мократа й коса влизаше в очите му. — Отровен шип ли откривам тук?

— Госпожице Кра… — започна той.

Тя стисна с ръка. Повдигна се грациозно във водата и изведнъж силните й нозе се озоваха от двете страни на левия му крак, тя се отпусна върху него с цялата си топла тежест, притискайки се в тялото му. Крозиър леко повдигна крака си, за да й помогне да държи главата си над водата. Очите й бяха затворени. Бедрата й го обхващаха здраво, гърдите й бяха притиснати към неговите, а дясната й ръка започна да се движи леко по дължината на члена му.

Крозиър изстена, но това беше просто предупреждаващ стон, а не стон на облекчение. София тихо изпъшка, притиснала лице във врата му. Той почувства топлината и влагата между краката й, притиснати към бедрото и повдигнатия му крак. „Как е възможно нещо да е по-мокро от водата?“, зачуди се той.

Тогава София изстена на глас и Крозиър също затвори очи — съжаляваше, че не може да продължи да я гледа, но нямаше друг избор, — тя се притисна силно към него, повдигайки се нагоре, после още веднъж и още веднъж, а движенията й станаха по-бързи, по-настойчиви, по-умели и настоятелни.

Крозиър зарови лице в мократа й коса, докато трепереше и пулсираше във водата. Той си мислеше, че буйната еякулация няма да свърши никога, и веднага би се извинил за това пред София, ако можеше да говори. Вместо това отново застена и едва не изпусна корена, за който се държеше. И двамата се разлюляха във водата, потапяйки брадичките си под повърхността.