Жените на Цезар (Част II: Весталките)

Все още има какво да се разчисти, но като че ли краят най-после се вижда. Ще се прибера преди края на годината. Което ме навежда на мисълта за тъжните събития от миналата година и началото на тази. Имам предвид събитията в Рим. Цезаре, не мога да ти се отблагодаря за подкрепата, която ми оказа заедно с Непот. Поне си се опитал. Но защо се случи така, че този Катон беше трибун точно сега? Всичко провали. А както знаеш, вече не ми остана човек, на когото мога да разчитам като народен трибун. Просто не виждам кого ще сложа догодина!

Връщам у дома планини от богатства, хазната няма да успее да побере държавния дял. Само войниците ми поделиха помежду си шестнайсет хиляди таланта. Затова твърдо отказвам да даря на легионите си това, което съм им давал в миналото — земя за сметка на личните ми владения. Рим спокойно може да поеме тази грижа. Войниците заслужават награда, защото Рим получи много от тях. Затова ще умра, но ще се погрижа легионите ми да получат държавна земя. Разчитам на теб да свършиш каквото можеш, а ако успееш да посочиш някой народен трибун, който да е склонен да работи по въпроса, ще бъда щастлив да поделим по равно разходите около неговата издръжка. Непот твърди, че се очертавала жестока борба около разпределянето на земята, което не ме учуди. Твърде много хора с власт и влияние ползват държавните земи за собствените си латифундии. Голяма грешка от страна на Сената.

Между другото, подочух разни слухове и ми е любопитно дали ти знаеш нещо повече. Муция май не се е държала много примерно. Попитах Непот, но той така се възмути, че за малко да престане да ми говори. Е, братята и сестрите са родени, за да се поддържат един друг, предполагам, че се е почувствал засегнат. Така или иначе, започнах да разпитвам. Ако в слуховете се окаже нещо вярно, довиждане, Муция. Тя беше добра съпруга и майка, но да си призная, не ми е липсвала чак толкова много.