Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Дали всичко това не притесни сакатия и дребен на ръст Публий Ватиний? Ни най-малко! В годината, в която Цезар служеше като едил, той се ожени за Антония Кретика, сякаш цял живот беше мечтал за нея, и скоро им се родиха момче и момиче. Ватиний обичаше едрата си и грозна жена и понасяше с присъщото си чувство за хумор ироничните забележки, които често го преследваха на Форума.
— Вие просто сте позеленели от завист — смееше се той на зложелателите си. — Колко от вас могат да изкачат най-високата планина в цяла Италия, без да мърдат от леглото си? Истина ви казвам, когато достигна върха, триумфът, който ме изпълва, е равен на онова, което изпълва нея!
В годината, когато консул беше Цицерон, Ватиний беше избран за квестор и влезе в Сената. Той беше събрал най-малко гласове от двайсетте избраници, което не учудваше никого предвид неизвестния му произход, а жребият пожела да наглежда всички италийски пристанища без Остия и Брундизий, които си имаха отделни квестори. Пратиха го най-напред в Путеоли, за да предотврати незаконен износ на злато и сребро, и се справи доста добре. Затова и бившият претор Гай Косконий, назначен за управител на Далечна Испания, повика Публий Ватиний за легат.
Ватиний още се намираше в Рим и чакаше Косконий да потегли за провинцията си, когато Антония Кретика загина на Валериевия път. Беше взела децата, за да погостуват на дядо и баба в Алба Фуценция, но на връщане колата се преобърнала и паднала в някаква пропаст.
— Опитай се да погледнеш на нещата от добрата страна, Ватиний! — окуражаваше го Цезар, без да знае как да му помогне. — Децата са били в друга каруца, и двете са живи и здрави.
— Да, но нея я няма! — плачеше Ватиний. — Ох, Цезаре, как ще живея занапред?
— Ще отидеш в Испания и ще се занимаваш със задълженията си — обясни патронът му. — Това е съдба, Ватиний. Аз също заминах за Испания, когато обичната ми съпруга умря, така се спасих. — Цезар се изправи, за да налее още една чаша вино на клиента си. — Как смяташ да постъпиш с децата? Предпочиташ да заминат в Алба Фуценция при родителите ти или да останат в Рим?
— По-добре да си стоят в Рим — каза Ватиний и избърса сълзите си. — Но за тях трябва да се грижи някой роднина, а аз роднини в Рим нямам.
— Тук е Юлия Антония, която също им е баба. Не е най-мъдрата жена на света, но ще се справи с двете. Пък така и тя ще има какво да прави.
— Тогава ти ще се погрижиш.
— И аз така мисля. Поне на първо време, докато ти си в Испания. Когато се прибереш, мисля, че ще е най-добре пак да се ожениш. Не, не, не искам да поставям под въпрос скръбта ти, Ватиний. Никой няма да замести жена ти. Но децата ти се нуждаят от майчина грижа, а за теб ще е най-добре да си намериш нова съпруга, като направиш деца и на нея. За твое щастие можеш да си позволиш голямо семейство.
— Ти не направи деца на втората си съпруга.
— Така е, ама аз не се задържам много у дома. Докато ти си домосед, отдавна съм го забелязал. Освен това можеш да се разбираш с жена, която не отговаря на умствените ти качества. Навярно повечето мъже са така. Само аз не мога. — Цезар потупа Ватиний по рамото. — Заминавай за Испания и остани там до другата зима. Ако можеш, иди на война. Косконий не е добър във военното дело, иначе нямаше да си взема легат. Освен това искам да научиш каквото можеш за положението на северозапад.
— Както желаеш. — Ватиний се изправи. — Прав си, разбира се, ще се оженя втори път. Ти ще се погрижиш ли да ми намериш някоя?
— Естествено.
Скоро след това пристигна писмо от Помпей Велики, писано след пристигането на Метел Непот в свитата на големия пълководец.
Моите главоболия с евреите продължават, Цезаре! Последния път, когато ти писах, възнамерявах да се срещна с двамата синове на старата царица в Дамаск. Така и стана миналата пролет. Хиркан ми направи впечатление на по-подходящ управник от Аристобул, не исках двамата да знаят кого фаворизирам, преди да съм се разправил окончателно с цар Арета Набатейски. Затова изпратих братята в Юдея с настоятелното желание да не нарушават мира, докато не са научили решението ми — не исках губещият брат да интригантства зад гърба ми, докато аз воювам срещу Петра.