Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Аха! И колко му поиска?
— Пет милиона.
Цезар се облегна на стола и тъжно поклати глава.
— Знаеш ли, Марк, ти си просто един заклет спекулант с недвижими имоти. Колкото пъти построиш дом за жена си и децата, се кълнеш пред всички богове, че ще остане за тях, докато някой ден не дойде някой, който ти предлага тлъста печалба, и хоп, с жената и децата оставате на улицата, докато построиш следващата къща!
— Аз доста пари похарчих покрай тази — оправда се Крас.
— Едва ли чак пет милиона!
— Е, не съвсем — призна той. — В интерес на истината Тертула не е толкова привързана към дома, на нея мястото не й харесва напоследък. Сега ще купя един терен в Гермал, само че от страната на Големия цирк — в съседство с двореца, в който Хортензий си гледа декоративните рибки.
— И как така Тертула изведнъж престана да харесва къщата? — попита недоверчиво Цезар.
— Ами нали навремето тя принадлежеше на Марк Ливий Друз.
— Знам. Знам също, че Друз е бил заклан насред атрия си.
— Там има нещо! — прошепна Крас.
— Затова дай да я пробутаме на Цицерон и Теренция, а? — Цезар се засмя. — Още навремето ти обяснявах, че не е подходящо да я облицоваш в черен мрамор, така мрачните кътчета стават повече. И като знам колко малко плащаш на прислугата си, Марк, обзалагам се, че някои от робите са свикнали да се забавляват, като стенат и въздишат из сенките. Убеден съм също така, че щом се преместиш, злите духове ще замлъкнат веднага. А може би ще замлъкнат още сега, ако увеличиш надниците.
Крас обаче се върна на темата за Цицерон и Публий Сула.
— По всичко изглежда, че Публий Сула се е съгласил да „заеме“ цялата сума на Цицерон, ако приеме да го защитава.
— И ако го измъкне — допълни Цезар.
— О, това няма да е трудно! — Този път Крас се засмя, което рядко се случваше. — Да го беше чул само! Решил е да пренапише цялата история на своето консулство. Спомняш ли си онези заседания през септември, октомври и ноември? Когато Публий Сула седеше неотлъчно до Катилина и шумно го подкрепяше? Спред Цицерон човекът до Катилина изобщо не бил Публий Сула, ами Спинтер, който си бил нахлузил восъчната маска на Сула!
— Надявам се, се шегуваш.
— И да, и не. Цицерон се опитва да убеди всички ни, че точно по това време Публий Сула бил прекарвал времето си в Помпей, където имал важни семейни дела! Почти не се бе появявал в Рим, представяш ли си?
— Прав си, най-вероятно е бил Спинтер с восъчна маска.
— Във всеки случай Цицерон ще успее да убеди съда в това.
В този миг на вратата се показа Аврелия.
— Когато имаш време, Цезаре, би ли дошъл да поговорим?
Крас се надигна.
— Аз ще тръгвам, трябва да се видя с едни хора. Като заговорихме за къщи — подхвана той друга тема, докато Цезар го изпращаше към изхода, — трябва да призная, че Държавният дом е най-хубавият адрес в Рим. Където и да отиваш, откъдето и да идваш, минаваш оттук, а пък вътре винаги има едно приятелско лице и чашка хубаво вино.
— Можеш спокойно да си позволиш хубавото вино и у вас, скръндза!
— Знаеш ли, вече остарявам — оплака се Крас. — Ти на колко си? На трийсет и седем?
— Тази година ще навърша трийсет и осем.
— Бррр! А аз — петдесет и четири. — Крас тъжно въздъхна. — Искаше ми се да взема участие във война, преди да се оттегля окончателно от политиката! Нещо, което да съперничи на Помпеевите подвизи.
— Според неговите думи вече нямало какво да се завладява.
— Ами партите?
— Или Дакия, Бойохемум и земите край Данубий?
— Ти натам ли ще се насочиш?
— Общо взето, това обмислям.
— Партите за мен — подчерта Крас. — Там златото е повече, отколкото на север.
— Всеки народ цени златото, Марк — възрази Цезар, — затова и от всеки народ има какво да се вземе.
— На теб ти трябва, за да изплатиш дълговете си.
— Да, ще ги изплатя. Но златото не е голямата примамка за такива като мен. В това отношение и Помпей е усвоил правилното мислене. Златото ще дойде от само себе си: по-важното е докъде е разпрострял властта си Рим.
Крас му махна с ръка за довиждане и пое към Палатинския хълм.
Нямаше полза от това да отбягваш Аврелия, когато иска да говори с теб. Цезар се насочи към нейните покои. Още отдалеч се усещаше присъствието й: старите мебели и украси бяха разчистени и на тяхно място стояха дървени кутии, свитъци в кожени калъфи, кошчета за книги, а в ъгъла, за всеки случай — предачен стан. Старите субурански сметки вече не вълнуваха Аврелия: беше се захванала да помага на весталките в борбата им с архивите.