Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Браво.
— Живее в Брайтън Бийч, Дванадесета улица, номер триста петдесет и пет, заедно с половината от руснаците в Ню Йорк. Апартамент шестнайсет А. Там е от почти три години.
— Добре.
Явно бяха изпълнили желанието на Борис да бъде настанен в Ню Йорк и той беше избрал квартал, където няма да страда от носталгия и където бившите момчета от КГБ се събираха на бутилка водка и си спомняха добрите стари времена, когато са били млади и мразени.
— Не успях да науча номера на мобилния или домашния му телефон, но се сдобих със служебния.
— И той става.
Дик ми продиктува телефонния номер.
— Къде работи? — попитах.
— Е, тази част ще ти бъде забавна, така че я оставих за последно…
— Само не ми казвай, че работи в руска баня и търка мъжки задници.
— Странно, точно това се канех да кажа. Ето как стоят нещата. Борис е собственик и управител на руски нощен клуб в Брайтън Бийч. Помниш ли, ходехме в някои от тях с Иван лудия руснак, когато бяхме ергени и…
— Аз бях ерген. Ти си женен от трийсет години.
— Добре де. Помниш ли онова заведение? Как се казваше бе? „Россия“. Онези дългокраки руси…
— А знаеш ли как се казва това заведение?
— Да. „Светлана“. Май не сме били там. Намира се в крайбрежната алея до Трета улица.
— Добре… И е собственост на Борис?
— Е, при руснаците кой може да ти каже кои са му партньорите в сянка? Всичко е руска мафия. Нали? Може да е просто подставено лице.
— Може. Но е възможно и ЦРУ да са му отпуснали заем.
— Мислиш ли? Хей, трябва да си помислим дали да не се чупим в Русия и да отворим там американски нощен клуб.
— Ти иди пръв. Аз ще остана и ще въртя тукашния ти бизнес.
— Можем да го обсъдим. Сега какво да правя с Василий Римски?
— С кого?
— Онзи, когото проверявах. Кандидатства за работа в Сметната палата — счетоводител е. Най-обикновена проверка. А току-що казах на ФБР, че си има вземане-даване с бивш човек на КГБ на име Борис Корсаков. Трябва ли да го споменавам в доклада си?
— Направи каквото е най-добро за страната, Дик.
Той се разсмя.
— Хей, кажи ми после какво се е получило.
— Дадено.
— Защо не засичам нищо по вестниците?
— Защото е здравата потулено. — Поколебах се. — Видя ли онази история за домашното нахлуване и убийствата в Куинс?
— Да. Ченге и семейството му.
— Е, това ченге работеше за ФАТС.
Дик замълча за момент.
— Господи… И е свързано с нападението срещу Кейт ли?
— Да.
Той отново се смълча.
— Затова ли си под домашна охрана?
— Трябва да станеш детектив — отбелязах. — Добре, страшно съм ти задължен за това. Отивам да видя Кейт…
— Пази се.
— Благодаря за напомнянето. Ще ти звънна другата седмица.
Затворих, разпечатах цветната снимка на Борис и написах отдолу „Нощен клуб «Светлана», Брайтън Бийч“. После написах бележка и на Кейт: „Кажи на Винс и Том, че трябва да се видят с Борис. Кажи им и защо“.
Хрумна ми, че оставям бележки, сякаш не очаквам да се прибера.
Преди да изляза, си сипах малко „Столичная“, за да отпразнувам откритието и да пожелая дълъг живот на Борис. Или поне достатъчно дълъг, за да имам време да се видя с него.
35
Строго охраняваният етаж в Белвю е най-лошото от най-лошите места — болница, управлявана като затвор. Името ми фигурираше в списъка с оторизираните посетители, а благодарение на полицейската значка и федералните документи минах през пропускателния пункт без много разправии. Е, имаше си и добри страни — Асад Халил нямаше начин да стъпи на този етаж.
Всъщност Асад Халил не би трябвало да има представа, че госпожа Кори е жива, добре и тук. Все пак се запитах дали приятелите му в Ню Йорк не преглеждат некролозите или публичните записи за смъртта на Кейт. Не че съм параноик, но ако Халил разбереше или заподозреше, че Кейт не е мъртва, местните му приятели сигурно щяха да се сетят, че се намира точно тук. Можехме да пуснем фалшив некролог, както правим понякога, но тогава телефонът ми щеше да се стопи от звънене и половината самотни жени в блока щяха да ми чукат на вратата с касероли в ръце. Така че никакви некролози, но си отбелязах да кажа на Уолш да се погрижи за издаването на фалшив смъртен акт.
Седнах до леглото на Кейт и й казах, че трябва да остане известно време в болницата. Тя вече го знаеше и това не я правеше особено щастлива. Кейт обаче е федерален агент от кариерата и прави онова, което е най-добро за Бюрото, екипа и мисията. Аз на нейно място вече щях да се спускам от прозореца на въже от чаршафи.