Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Харесва ли ви да летите с хеликоптер? — попита Хедър.
— Обожавам хеликоптерите. А вие?
— Не съм толкова сигурна.
— Можете ли да плувате?
Тя отново се усмихна.
Хедър си носеше „Пост“. Зарови бялото си като от алабастър лице в страниците и зачете с огромните си кадифеносини очи.
Насочих вниманието си към прозореца от лявата ми страна и се загледах в плъзгащите се покрай нас небостъргачи на Манхатън. Следвахме Ист Ривър до пресичането й с Хъдсън, продължихме още известно време на север, след което завихме на запад към окръг Съливан.
Хедър остави вестника и попита:
— Кой й е срязал сънната артерия?
— Някакъв психопат — отвърнах. Тя хвърли поглед към човека от специалните части.
— Мислите, че може да опита пак ли?
— Нямаме намерение да рискуваме.
— Има късмет, че е оживяла — осведоми ме тя. — При такива случаи изходът обикновено е фатален.
— Знам.
— Получава много специално обслужване — отбеляза Хедър.
Естествено, отговорих:
— Защото е много специална дама. — „Но не ме разбира, Хедър. Всъщност разбира ме, и то много добре“.
— Носите бронежилетка — посочи Хедър. А тя изглеждаше така, сякаш прекарва контрабандно балони.
— Да — отвърнах. И защо ли бях профукал хилядарка за ризата и спортното сако? За протокола я уведомих: — И не само бронежилетка. От НЙПУ съм. Пенсиониран.
— Доста сте млад за пенсионер.
— По инвалидност.
— Умствена ли?
Усмихнах се.
— Всички питат това.
Тя се разсмя. Дадох си сметка, че на връщане, освен Хедър ще бъде и жена ми, така че поуспокоих малко топката и попитах:
— Мога ли да взема част от вестника?
— Разбира се.
След около трийсет минути във въздуха шумът на двигателя се промени и започнахме да се снишаваме. В далечината различих пистата на окръжно летище Съливан, където преди не чак толкова много време беше започнала цялата тази отвратителна каша.
След малко забелязах и голямата бяла сграда на Регионалния медицински център Катскил и площадката за вертолети до нея.
Кацнахме. Двигателят затихна, перките спряха да се въртят и вратата се отвори.
— Моля, останете в машината — много професионално и може би малко хладно ми каза Хедър.
Самата тя слезе и бързо тръгна към болницата. Човекът от специалните части също слезе и зае позиция между хеликоптера и сградата. Забелязах и двама униформени полицаи от щатската полиция, въоръжени с карабини, при входа. Мерките може и да бяха прекалено строги, но явно някой беше решил да не поема никакви рискове.
Гледах как изкарват количката на Кейт от болницата и я бутат към хеликоптера. Беше със зелено болнично облекло и бяла нощница, но нямаше системи и дихателна тръба, което беше добър знак. Държеше плюшения лъв в скута си. Видя ме при вратата, усмихна се и ми махна. Махнах й в отговор.
Четирима санитари я качиха с количката на борда. Отстъпих настрани, за да направя място, и веднага щом я сложиха на носилката, отидох при нея.
— Здрасти, красавице.
Целунахме се.
— Радвам се да те видя — рече тя.
Гласът й бе малко дрезгав, но не го споменах.
— Аз се радвам да те видя. Изглеждаш страхотно.
И наистина изглеждаше добре. Устните и бузата й все още бяха малко подпухнали там, където я беше ударил Халил, но цветът на лицето й се беше върнал и си беше сложила лек грим, за да прикрие синините. Върху раната й имаше лека превръзка, около която се виждаха черни и сини петна.
Един от санитарите ми даде торба с шлема и обувките й. Подписах се за багажа, подписах и документите за изписване, застрахователните формуляри, писменото отказване от претенции и нещо, което приличаше на допълнение към завещанието ми и приписваше цялото ми движимо и недвижимо имущество на болницата.
Двигателят отново се включи и минута по-късно бяхме във въздуха.
Седях до Кейт, държах ръката й и я гледах. Бузите й бяха малко хлътнали. Тя потупа лъва.
— Доста съмнителен вкус.
— Така е — признах. — Но е важно посланието.
Така и така бяхме на тема лъвове и тя попита:
— Наистина ли ни трябва човек от специалните части?
— Стандартна процедура — отвърнах.
Хедър дойде при нас.
— Здравейте. Аз съм Хедър, спешна помощ. Как се чувствате?
— Идеално.
Хедър зададе на Кейт няколко медицински въпроса, постави на челото й лепенка-термометър, измери й кръвното и каза: