Последният скок на лъва

— Джон?

— Отпуската не е по мое желание — казах. — Но никакви приказки за работа, докато не се прибереш у дома.

— Добре. — После попита: — Би ли скочил отново? „Да, ако майка ти дойде. От балкона“. Естествено, не го казах.

— Мисля си за нещо друго — отвърнах. Новините за случилото се с онази летяща бракма напираха неудържимо. — От клуба не искали да извършат другите два скока след инцидента, но Крейг настоявал. Били си платили, а случилото се с теб не трябвало да разваля тренировката им.

Погледнах я, но не можех да преценя дали се е хванала. Затова продължих с истинската част от историята:

— Излетели и няма да повярваш, но единият двигател се подпалил и трябвало да кацат аварийно.

— Боже мой!

— Двигателят, от който течеше масло. Същият, който ме беше разтревожил.

— Сериозно?

— Така ми каза един от щатските полицаи — отвърнах и добавих скромно. — Имам нюх за неприятностите. Шесто чувство.

— Някой пострадал ли е?

— Не, но Крейг изпаднал в истерия и трябвало да му дават успокоителни.

Тя май прие думите ми скептично, но каза:

— Не ги виня, че са продължили скоковете. Планирахме ги от месеци.

— Е, следващия път трябва да си изберат по-добър самолет.

— Ти си много умен, Джон — призна тя, за да ме отклони от темата. — Трябваше да се вслушам в думите ти. — Усмихна се. — Е, какво ти е предчувствието за този хеликоптер?

Хедър се бе върнала и се включи, преди да успея да отговоря:

— Джон каза, че обожавал хеликоптери.

— Сериозно? — изненада се Кейт. Хедър пак й премери кръвното и установи, че леко се е повишило.

Както и да е, обратният полет мина гладко, бързо и без инциденти. Нямаше зенитна стрелба, ракети земя — въздух и преследващи ни самолети. Когато приближихме площадката, погледнах навън и видях полицейски патрулни коли, готови да затворят магистралата ФДР, така че чакащата линейка да стигне до спешното отделение на Белвю за не повече от минута.

— Наистина предпочитам да се върна у дома — каза Кейт. — Чувствам се отлично.

— Ще се върнеш след някой и друг ден.

— Правя посещения по домовете, ако имате нужда от човек — осведоми ни Хедър.

Страхотно.

— Благодаря, но майка ми ще дойде — отговори Кейт.

Всъщност нямаше да дойде. Не и при сегашните обстоятелства. Но реших да не задълбавам в темата.

Погледнах Кейт, после навън към Манхатън. Кучият син, който се беше опитал да я убие в окръг Съливан, сега беше тук. Но нямаше да напусне града.