Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Кабрило се сети за старата мъдрост, че ако не познаваш своя противник, не можеш да контролираш резултата.
Сега седеше в средата на оперативния център и се полюшваше в такт с движението на кораба. Всички дежурни от екипажа бяха вързани за столовете си с четириточкови колани. Тази сутрин не се беше обръснал, защото водата не би стояла в мивката, затова когато прекара ръка по брадичката си, се чу стържещ звук. Изток или запад, питаше се той. На изток или на запад?
— Радарен сигнал — извика Линда Рос.
— Какво улови?
— Самолет, който лети на юг на седем хиляди и сто метра височина. Скорост шестстотин километра в час. Намира се на трийсет и два километра от нас.
Хуан я погледна втренчено.
— Трябва да е изскочил от облаците.
Това сигурно е голям транспортен самолет „Херкулес“, който лети на юг с още припаси за аржентинците, помисли си той.
— Кормчия, покажи изображението от камерата на кърмата.
Ерик Стоун набра кратка команда на клавиатурата и изображението на основния екран се смени с картина от пилона на флага на кърмата. Дори при това лошо време килватерът на „Орегон“ представляваше бяла бразда в тъмносивата вода. Не биха могли да покажат по-ясно присъствието си дори ако бяха запалили всички светлини и го бяха обявили по радиото на всички честоти.
Хуан знаеше, че пилотът ще докладва на сушата за тяхното присъствие, а оттам ще предадат информацията на китайската подводница. Тя щеше да ги погне като кучетата от преизподнята.
— Можем ли да заглушим неговите радиосигнали? — попита той.
— Докато е в нашия обхват — отговори Хали Касим.
— Щом излезе от обхват, ще може да докладва местоположението ни.
— Можем да го свалим — предложи Марк Мърфи от оръжейния боен пост до този на кормчията. — Мога да го засека с ракета земя-въздух за петнайсет секунди и след още десет да го тресна.
— Не — отвърна Хуан. Той твърдо вярваше в принципа: „Остави другия да нанесе първия удар“. Бутна микрофона на място, защото се готвеше да направи съобщение.
— Говори председателят. Има голяма вероятност да сме забелязани от самолета и подводницата да научи къде се намираме. Вече сме по бойните постове, но искам да сте особено внимателни и готови на всичко.
— Какво означава това? — обади се Тамара Райт, за която съвсем беше забравил. Тя седеше до поста за контрол на повредите зад гърба му.
Хуан се завъртя със стола си, за да я погледне.
— Означава, че трябваше да послушам предчувствието си и да те сваля от кораба, когато имах възможност.
— И да ме оставиш при това време в малката спасителна лодка? В никакъв случай! — възрази тя. — Между другото, има много неща, които не знаеш за мен, и едно от тях е, че никога не бягам от битка.
— Това може да се окаже не битка, а отстрелване на патица. Подводницата разполага с преимущество.
— Ако съдбата ми е да умра с вас, приемам я!
— Това ми намирисва на източен фатализъм.
— Не забравяй, че израснах в Тайван. — Тя измъкна медальона си изпод блузата. — Аз съм таоистка. Тук не става дума за фатализъм. Вярвам в съдбата.
— Упорита си като Макс. Сега разбирам защо си пада по теб. — Зад гърба си Хуан чу високия стон на Макс Хенли и се обърна към него.
— О, Макс, извинявай. Тайна ли беше?
Изчервяването на Макс започваше от основата на шията и стигаше чак до темето му. Из оперативния център се понесе кикот. Хуан се почувства гадно, но трябваше някак да освободят напрежението.
— Господин Хенли, нямах ни най-малка представа — каза Тамара с искрена усмивка. — Като се сетя, че круизът ми по Мисисипи беше прекъснат заради теб, мисля, че е справедливо, щом това свърши, да се реабилитираш.
Женен и разведен три пъти, Макс се чувстваше удобно с жените, особено с онези, които му харесваха, но сега Хуан за пръв път го виждаше онемял.
— Кормчия — върна ги той отново в действителността, — каква е скоростта ни в момента?
— Двайсет и един възела. В такова време това е максимумът.
— Ще ти уредя допълнителна порция грог, ако ускориш още малко. Дръж курс едно-нула-пет през следващите десет минути, след това се върни на осемдесет и пет. Едно време плаването в зигзаг помогна на конвоите на Съюзниците, да се надяваме, че ще помогне и на нас.
Двете торпедни тръби на „Орегон“ бяха пълни с вода, макар че капаците още бяха затворени. Линда Рос се беше заела със сензорите и правеше всичко възможно да обърка китайската подводница. Повече нищо не можеха да сторят, освен да чакат и се надяват, че ще се промъкнат.