Тайната на остров Пайн

24.

Хорхе Еспиноза се събуди от леко докосване по рамото. Като всеки добър войник той се разсъни начаса. Адютантът му, ефрейтор Де Росас, стоеше наведен над него.

— Съжалявам, че се налага да ви събудя, майоре, но на входа на залива се появи голям кораб.

— Военен?

— Не, господине, товарен. Заседнал е на брега.

Еспиноза отхвърли дебелата купчина завивки и веднага съжали. Макар директорът Ларета да се беше похвалил, че горивото не е проблем за базата, въздухът в помещението, което използваха за квартира, беше постоянно хладен. Еспиноза облече два чифта егерско бельо, преди да навлече бойната униформа. На краката си нахлузи три чифта чорапи.

— От кораба правиха ли опит да се свържат с нас?

Адютантът отвори щорите, за да пусне вътре лъчите на онова, което минаваше за слънце в тази вечно замръзнала пустош. Помещението едва побираше леглото и гардеробчето. Стените му бяха боядисани така, че да имитират шперплат. Единственият прозорец гледаше към задната част на друга сграда само на метър разстояние.

— Не, майоре. Корабът има вид на изоставен. Лодбалките за една от спасителните лодки са празни. Като се съди по това колко е очукан, вероятно е изоставен преди доста време. Сержант Лугонес го провери с бинокъла за нощно виждане16. Нищо. Корабът е леденостуден.

Еспиноза отпи голяма глътка силно кафе. То не се оказа много подходящо за налепите в устата му и той направи гримаса.

— Колко е часът?

— Девет.

Значи три часа сън. Беше изкарвал и с по-малко. С Хименес и група сержанти цяла нощ бяха обикаляли хълмовете зад базата в търсене на удобни места за засада. Насеченият терен представляваше естествено укрепление със стотици места за разполагане на автоматчици. Единственото затруднение беше как да ги опазят от замръзване. Днес щяха да проверят колко дълго могат да издържат хората на позициите и да запазят своята боеспособност. Сержантите предполагаха около четири часа, но неговата оценка се доближаваше повече до три.

Той свърши с обличането и допи остатъка от кафето. Червата му куркаха, но реши да проучи тайнствения кораб преди закуска.

— Събуди лейтенант Хименес.

Отне има само петнайсет минути, за да прекосят залива с едно от транспортните корабчета. Резултатът от изпускането на топлите мехурчета беше забележителен. Водата не само не беше замръзнала, но и въздухът над нея бе с температура около нулата, докато в базата тя се движеше около смразяващите костите минус трийсет. Извън залива над водата се стелеше ледена коричка, която се повдигаше и спускаше с вечното движение на вълните, макар че първите намеци за настъпващата пролет се опитваха да я разтопят. В открито море отчетливо се различаваше пътека от незамръзнала вода, по която ледоразбивачът неуморно плаваше, за да поддържа жизненоважната връзка с родината.

Транспортното корабче мина достатъчно близо до една от петролните платформи, за да се види, че камуфлажът й се състои от тънки листа гофрирана ламарина, боядисана така, че да прилича на айсберг. Стърчащите изпод ламаринената обвивка масивни стоманени колони издаваха фалшификацията.