Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Господин Кабрило…
— Моля ви, нека бъде „Хуан“.
— Добре. Хуан, вие ме измъкнахте от ръцете на тези… — замълча, защото щеше да използва прилагателно, което не беше подходящо за споменаване пред възпитани хора — … ужасни типове, а затова съм готова да мина боса по жарава.
— Нараниха ли ви?
— Тъкмо разказвах на Линда, че не им дадох повод. Отговарях на всичките им въпроси. Какъв е смисълът да крия информация за кораб, който е потънал преди петстотин години?
Лицето на Хуан помръкна.
— Вероятно не знаете, но Аржентина анексира Антарктическия полуостров и китайците ги подкрепят. Ако успеят да намерят останките на кораба, това допълнително ще затвърди техните териториални претенции. Също така става дума за петрол. Щом потече черното злато, ще могат да си позволят купуването на гласове в Общото събрание на ООН. Това, разбира се, ще отнеме известно време, но съм готов да се обзаложа, че след няколко години анексията ще бъде узаконена.
— Не съм им казала къде е потънал корабът — поклати глава Тамара. — Не защото не исках, а защото не знам, и те ми повярваха.
— Има и други начини. Гарантирам ви, че докато ние тук разговаряме, те го търсят.
— Какво ще правим?
Наистина, какво щяха да правят? Хуан си блъскаше главата върху това още откакто Овърхолт му каза, че Белият дом не иска да се набърква.
Това не беше тяхна битка. Както Макс обичаше да казва: „това куче не хапе“.
Той не се чувстваше длъжен да помогне за излизане от положението, но беше обвързан с етика, с която никога нямаше да направи компромис. Тя му нашепваше, че правдата изисква да се намеси, да насочат „Орегон“ в онези ледени води и да върнат онова, което е било откраднато.
Всички го гледаха с очакване, а Марк повдигна въпросително вежди.
— Мисля, че трябва да им попречим да намерят този кораб — заяви Хуан.
22.
— Добре дошли в „Кристалния дворец“, господин майор. Аз съм директорът Луис Ларета.
Хорхе Еспиноза слезе от задната товарна рампа на големия „Ц-130 Херкулес“ и стисна протегнатата ръка. Ларета беше толкова навлечен, че беше невъзможно да различи чертите му.
Еспиноза беше направил грешката да не си сложи очилата, преди да излезе на студа, и сега имаше чувството, че очите му ще замръзнат. Болката беше като при възможно най-тежката мигрена и той бързо си сложи очилата. Зад него хората му стояха мирно, екипирани за бойни действия в зимни условия.
Полетът от Аржентина беше минал монотонно, както повечето военни полети. Като се изключи фактът, че кацнаха със ски на колесниците и на писта от лед, той малко се отличаваше от стотиците други, в които генералът беше участвал.
Бяха пристигнали, за да осигурят безопасността на базата, след като излезе съобщението за анексията. Ако Съединените щати или друга сила решаха да прогонят аржентинците от Антарктида, това щеше да се случи скоро и най-вероятно с командоси, спуснати с парашут. Тъй като една китайска подводница от клас „Кило“, наскоро закупена от руснаците, патрулираше теснината между крайната точка на Южна Америка и полуострова, единствената възможност на американците беше да нападнат по въздуха.
Еспиноза и сто войници от Девета бригада бяха изпратени на юг с два транспортни самолета, за да ги спрат.
Причината беше проста. Когато през 1982 г. Аржентина нахлу на Малвинските острови, които британците наричат Фолкландски, англичаните бяха показали намерението си да ги завладеят наново с едномесечна подготовка на кораби в родните им пристанища. Сега върховното аржентинско командване смяташе, че няма да има предупреждение. Атаката на командосите щеше да е светкавична. Ако бъдеха посрещнати от елитни войници, вероятно нямаше да опитат отново.
— Как да не обичаш армията! — каза лейтенант Хименес, който крачеше до него. — Преди няколко седмици се давехме в пот из джунглите, а днес сме на път да се превърнем в замразено човешко.
— Бях всичко, което можех да бъда — отговори Еспиноза с лозунг, който беше тяхна шега и водеше началото си от един стар американски плакат за набиране на доброволци.
Хименес нареди на един сержант да се погрижи за войниците, докато той и майор Еспиноза, под водачеството на Ларета, огледат съоръженията.
Бяха избрали така момента на кацане, че слабите слънчеви лъчи да осветяват местността. Разбира се, пак цареше сумрак, но все пак беше по-добре от пълен мрак. Сенките, които хвърляха на леда, бяха неясни и приличаха повече на размазани очертания.