Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на остров Пайн
Тайната на остров Пайн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на остров Пайн

Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:

Хуан Кабрило и хората му попадат на странна находка в джунглите на Аржентина. Тя води към мистериозна шахта на остров Пайн и нейната тайна — древен надпис, който посочва, че през петнайсети век един от корабите на китайския адмирал Цаи Сонг е потопен до „земята от лед“. Китайците, в съюз с Аржентина, искат да открият древната джонка „Спокойно море“, за да предявят претенциите си върху Антарктическия полуостров и петролните залежи там. Кабрило и хората му са единствените, готови да попречат на китайците да наложат новия световен ред. Ако се провалят, наградата за тях ще е… смъртта.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 129
Перейти на страницу:

— Разстояние?

— Три хиляди и седемстотин метра.

Чуха се радостни възгласи. Въпреки всичко се отдалечаваха от китайците. Хуан потупа любовно пулта за управление.

— Контакт! — извика Линда. — Сонар. Нов обект във водата. Скоростта му е седемдесет възела. Стреляли са! Контакт! Второ торпедо във водата.

— Да вземем мерки! — нареди Кабрило.

Марк Мърфи зашари с пръсти по клавиатурата, за да сътвори магия. Под кила беше спуснат Шумогенератор, който остана привързан за кораба. Устройството издаваше звуци, подобни на тези, които произвеждаше „Орегон“, и беше създадено специално за подмамване на торпеда в погрешна посока.

— Първото торпедо се приближава бързо. Второто забави. Спря на изчакване. — Китайският капитан пазеше второто си торпедо в резерв, в случай че първото пропуснеше. Това беше добра флотска практика. — Разстояние хиляда осемстотин двайсет и осем метра.

По време на битка времето притежава еластичност, която не се подчинява на физичните закони. И най-кратките мигове могат да продължат вечно, а най-дългият период може да мине като миг. На торпедото му трябваха малко повече от две минути, за да преполови разстоянието, но за жените и мъжете в операционния център минаха часове.

— Ако се хванат на примката, това трябва да се случи след около шейсет секунди — съобщи Линда.

Хуан се усети, че напряга мускули, и си наложи да се отпусне.

— Господин Стоун, стоп машини и пълна тишина.

Двигателите равномерно намаляваха обороти и корабът започна да забавя. Трябваше да измине поне километър и половина, за да спре, но не това беше целта на операцията. Те искаха торпедото да се насочи изцяло към примамката, която влачеха в килватера.

— Трийсет секунди — обяви Линда.

— Хайде, бебчо, лапни примката — замоли се Мърф.

Хуан се приведе. На големия екран океанът зад кърмата изглеждаше както винаги черен и заплашителен. В този миг дебел воден стълб изригна от повърхността и се издигна на почти петнайсет метра височина, преди да започне да се срутва обратно.

— Задраскайте едната примамка — изграчи Марк.

— Ерик — заповяда Хуан спокойно, — обърни ни с десетина процента от мощността на движителите. Акустиката ще бъде изкривена за известно време, но ние ще пазим тишина. Оръжейник, отвори външните капаци.

Марк Мърфи отвори капаците на двете торпедни тръби на кораба, докато завиваха, за да обърнат носа по посока на приближаващата подводница.

— Линда, какво прави китаецът?

— Намалил е, за да могат да подслушват, но дълбочината е същата. Второто торпедо още е някъде там.

— Иска да ни чуе как потъваме, преди да изплува — обясни Хуан. — Марк, изпълни желанието му.

— Слушам. — Оръжейникът набра код и пусна електронния запис. Закачените по външната обвивка високоговорители започнаха да изригват звуците, съпровождащи агонията на потъващ кораб.

— В момента ми хрумна, че говорителите трябва да са на въжета и да се спускат от кораба. Така ще звучи по-реалистично. — Погледна към Хенли. — Макс, трябваше да помислиш за това.

— А защо ти не го направи?

— Нали го правя?

— Малко късно, за да ни бъде от полза.

— Нали знаеш какво се казва…

— По-добре късно, отколкото никога.

— Оръжейник, огън и с двете тръби.

Марк не се беше разсеял от тази размяна на остроумия и стреля на мига.

Струи сгъстен въздух изхвърлиха двутонните оръжия от тръбите и електрическите им двигатели заработиха. Само след няколко секунди те се носеха към своята мишена с повече от шейсет възела. Кабрило използва клавиатурата на своя команден пулт, за да превключи големия екран на носовата камера. Торпедата оставяха два бели килватера от пенеща се вода, които се отдалечаваха от кораба.

— Второто торпедо ще ни подгони след около три секунди — каза Хуан. — Отвори предния редут за картечницата „Гатлинг“ и я насочи нагоре.

Умно скритата врата на носа се отвори и оттам се показа многоцевната муцуна. Гроздът дълги цеви щеше да се завърти, докато се превърнат в размазано петно. Картечницата можеше да изстрелва по четири хиляди 20-милиметрови волфрамови куршума в минута, които щяха да проникнат достатъчно дълбоко във водата, за да стигнат до торпедото, което се носеше към кораба. В Персийския залив бяха спрели по подобен начин атаката на една иранска подводница.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)