Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Колко души има тук? — попита Еспиноза.
Ларета беше оставил затопления снегомобил да ги чака в края на пистата. Войниците щяха да изминат пеша този километър и половина до базата, а багажът ми щеше да бъде превозен с шейни.
— В момента само четиристотин. Обаче, когато производството на петрол се разрасне, тук и на платформите ще има повече от хиляда души.
— Удивително. И никой не знаеше нищичко за това!
— Две години строителство при възможно най-тежките условия в пълна тайна. — В гласа на Ларета се долавяше гордост. Той отговаряше за строежа от самото му начало. — Освен това загубихме само двама души по време на строителството, и то при произшествия, каквито се случват на всяка голяма строителна площадка. Нямаха нищо общо със студа.
Щом се настаниха в снегомобила с широки вериги, Ларета свали очилата и качулката на канадката. Сребристата му коса беше буйна и разчорлена, а бялата му брада стигаше до гърдите. Заради дългите месеци без слънце лицето му беше бледо, а дълбоките бръчки около очите му придаваха суров вид.
— Разбира се, за да се строи тук, трябва да разполагаш с гориво, а ние от самото начало помпахме от газовото находище в морето, така че снабдяването ни беше осигурено. Съвсем в началото Антарктическата комисия ни попита за кораба, който използвахме, но ние обяснихме, че вадим дълбоководни проби, и оттогава не са се занимавали с нас. — Той се изкиска. — Не се сетиха да питат защо не е помръдвал повече от две години.
Отне им само няколко минути, за да стигнат до базата, и още толкова, докато Еспиноза и Хименес осъзнаят какво са постигнали техните сънародници. Сградите бяха толкова изкусно прикрити, че дори най-опитното око нямаше да ги забележи. Единственото нещо не на място беше сивият аржентински военен кораб, хвърлил котва в средата на залива. Единствено от мостика се процеждаше слаба светлина.
— Под онези три хълма на брега — посочи Ларета — са петролните резервоари, които са толкова големи, че могат да захранват всички автомобили в Аржентина в продължение на цяла седмица.
— Заливът свободен ли е от лед толкова рано през лятото? — поинтересува се Еспиноза.
— О, драги ми майоре, той е моята гордост. Всъщност някои части от него никога не замръзват. По дъното са прокарани няколко тръбопровода. Между другото, е доста плитък. Ние вкарваме свръх нагрят въздух в тръбите и той излиза през хиляди малки отвори. Мехурчетата не само затоплят водата, но когато стигнат на повърхността, разбиват и тънката ледена коричка, която непрекъснато се образува. Тъй като е твърде тъмно, не можете да го видите, но входът на залива е толкова тесен, че можем да поддържаме непрекъсната завеса от горещ въздух, който не позволява на водата да се смесва с тази в Белингхаузеново море.
— Невероятно — промълви Еспиноза.
— Както вече казах, ако разполагаш с неограничени количества гориво, тук всичко е възможно. Виждате къде са разположени сградите. Прилича на лед, нали? Но не е. Цялата база е построена върху слой полимерни сплави, които имат същия спектър на рефракция като леда, затова от сателитите брегът изглежда замръзнал. Това е петрохимически продукт, който произвеждаме тук. Когато построихме газопреработвателния комплекс и го пуснахме в експлоатация, това беше първата ни работа. Всички сгради са построени от този материал, с изключение на голямата тъкана тента, под която се крият транспортните ни средства. Тя е от кевлар, защото трябва да издържа на ветровете.
— Сякаш сме попаднали в космическа станция — обади се Хименес.
Ларета кимна.
— С право може да се нарече и така. Ние създадохме работна среда в една от най-негостоприемните местности на планетата.
— Разкажете ни за отбраната — нареди Еспиноза.
— Разполагам с осем души охрана. Всъщност седем. Единият загина при падане с моторна шейна. Всички са бивши полицаи. Патрулират района на базата, разтървават работниците, когато се сбият, и подобни неща. Освен това в залива е закотвен крайцерът „Адмирал Гилермо Браун“. Той разполага с противокорабни и противосамолетни ракети, както и с две двайсетмилиметрови оръдия. На брега имаме още четири противосамолетни батареи. А сега разполагаме и с вас. Капитанът на крайцера командва своя кораб и нашите брегови батареи. Не съм сигурен…
— Ние получаваме заповеди пряко от Буенос Айрес. Капитанът знае това.