Тайната на остров Пайн

23.

Толкова на юг няма земни маси, които да прекъсват цикъла на ветровете, и те обикалят в безкрайни пристъпи. Под четирийсетия паралел ги наричат Фучащите четирийсет. След това идват Гневните петдесет и Ревящите шейсет. Постоянен вятър със сила сто и трийсет километра в час не беше нещо необичайно, а пристъпи със сто километра в час — ежедневие. Въздействието им върху океана беше жестоко. Вълните се издигаха на дванайсет-петнайсет метра височина и помитаха всичко по пътя си. Дори големите айсберги, които се откъсваха от глетчерите на континента, не можеха да се противопоставят на океана, когато се надигаха ветровете. Само свръх айсбергите, големи колкото градове, оставаха незасегнати.

Хуан Кабрило вкара кораба и своя екипаж точно в този ад. Всичко, което можеше да се върже, беше вързано и всички дейности, освен жизненоважните, бяха прекратени. Корабът беше пресякъл на юг само седмица по-рано, но тогава времето беше направо спокойно в сравнение с това, което им се стоварваше сега.

Всеки друг кораб щеше да потъне, но Хуан така беше защитил своя любим „Орегон“, че той не беше изложен на истинска опасност. Корпусът можеше да издържи натоварването, а горе нямаше нищо, за което вятърът да се залови и да започне да бели метални листове. Лодбалките за спускане на двете спасителни лодки нямаше да откажат дори при ураган от пета степен. Но в този момент на лодбалките висеше само една от тях. Другата беше спусната на вода с минипредавател, за да могат по-късно да я намерят и приберат.

Съществуваше обаче и една истинска опасност. Не от бурята, а от дебнещата китайска нападателна подводница. Тя се намираше някъде между края на Южна Америка и Антарктическия полуостров. Това беше тесен участък, подобен на пролуката между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (пролуката ГИО), която НАТО използваше през Студената война, за да контролира движението на съветските подводници.

Хуан беше очертал курс към Антарктида, който се придържаше близо до южноамериканското крайбрежие, сякаш плаваха към прохода Дрейк пред нос Хорн, а след това щяха да се насочат право на юг към море Белингхаузен — района, който аржентинците и китайците бяха обявили за затворен за корабоплаване.

Сега се опитваше да се постави на мястото на капитана на китайската подводница. Тъй като трябваше да патрулират само няколкостотин километра, Хуан щеше да се опита да отгатне, къде се намират, Най-близкият до ума отговор беше, че са на най-тясното място между Южна Америка и Антарктида. Така щяха да разполагат с най-голямо оперативно поле. Обаче всеки кораб, устремил се на юг, щеше да направи това предположение и да избягва средата. Така че въпросът беше дали да останат близо до полуострова, или да заобиколят западния му край? Подводницата не можеше да е едновременно и на двете маста, но грешното предположение щеше да ги изправи точно пред мерниците на съда от клас „Кило“.