Тайната на остров Пайн

Хуан отложи ходенето до тоалетната, доколкото можа. Тоалетните и помещението за почивка се намираха точно зад вратата на оперативния център в другия край, а той не искаше да се отделя дори за минута от поста си. Точно беше освободил коланите на раменете си, когато Линда изкрещя:

— Контакт! Сонар. Посока двеста и седемдесет градуса. Разстояние четири километра и половина.

Кабрило не можеше да повярва, че е засякла подводница на такова разстояние и при това време, но Линда Рос си разбираше от работата.

— Можеш ли да определиш дълбочината и посоката? — попита той.

Едната й ръка притискаше слушалките, а другата танцуваше по клавиатурата. Над главата й беше зеленикавата светлина на монитора.

— Работя по въпроса, но определено чувам шум от витла. Добреее! Минутка! Напипах я. Намира се на четирийсет метра дълбочина и още продължава по курс двеста и седемдесет.

Никаква промяна в курса означаваше, че се носят право към „Орегон“.

— Кормчия, аварийно спиране. След това ни завърти с движителите на деветдесет и един градуса — нареди Кабрило. Този курс щеше да ги отдалечи от подводницата и да намали времето, през което страната им щеше да е изложена на прицел. Китайците нямаше да знаят какво да правят с мишена, която може да осъществи подобна маневра. Запита се дали аржентинците в самолета са успели да ги разгледат достатъчно добре, за да съобщят, че мишената е търговски кораб, а не военен съд.

Стоун даде пълна мощност и обърна подвижните дюзи в движителните тръби. Когато скоростта намаля, океанските вълни нападнаха „Орегон“, сякаш бяха ядосани, че някой отправя предизвикателство срещу могъществото им. Корабът се накланяше почти на четирийсет градуса, докато стояха с борд към вълните и водата заливаше палубите от носа до кърмата.

Използвайки движителите на носа и кърмата, те се завъртяха почти на място и щом носът застана в нужната посока, Ерик промени наклона на дюзите и превключи на пълен ход.

— Разстояние? — поиска Кабрило.

— Три хиляди и петстотин метра.

Подводницата се беше доближила с почти километър и половина, докато завиваха. Хуан направи бърза сметка и заповяда:

— Господин Стоун, за ваше сведение подводницата се приближава към нас със скорост двайсет и три възела.

В отговор Ерик включи допълнителна мощност.

Плаването беше грубо, сякаш седяха на гърба на необязден мустанг. Корабът се разтрисаше толкова силно, че Хуан се зачуди дали бордовете му ще издържат. Всяка вълна се изкачваше на шеметни височини и се стоварваше на палубата с оглушителен тътен. Кабрило никога не беше искал от кораба си толкова много.