Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Можем да направим онова, което е във властта на хората, натоварени от Джад със света мисия на тази земя. Ни повече, ни по-малко, дълбокопочитаема кралице. Проклетият халифат на ашаритите вече не съществува — каза Жеро де Шервал и замълча многозначително.
— Каква новина! — подметна саркастично Гонзалес де Рада и не по-малко красивият му глас разсея магията. — С петнайсетгодишна давност.
Той погледна към краля и Рамиро разбра, че най-сетне е проумял накъде вървят нещата и се опитва да ги насочи в друга посока.
Твърде късно.
— Но има и по-прясна, доколкото разбрах — невъзмутимо продължи духовникът от Фериерес. — Злият цар на Картада също е мъртъв, изправен пред безмилостния съд на Джад, който чака всички неверници. Това е знак за нас! Водачът на чакалите е мъртъв, значи е време да действаме!
Рамиро и преди беше чувал подобни изказвания, но никога в такова майсторско изпълнение. Той зачака, изпълнен с неволно възхищение.
— Да действаме? Сега? — Гонзалес дори не се опита да скрие иронията. — Не е ли малко студеничко?
Още един твърде сполучлив опит за противопоставяне, и сухият тон напълно съответстваше на смисъла на думите, но Жеро де Шервал и този път се справи с положението.
— Божият огън стопля онези, които служат на неговата воля!
В погледа му се четеше презрение и решимост. Гонзалес де Рада едва ли щеше да изтърпи подобно нещо, кралят го знаеше от опит и се чудеше дали да не се намеси, преди да се е случило нещо сериозно.
Но свещеникът неочаквано се усмихна, както би се усмихнал обикновен човек. Чертите му се изгладиха, а гласът омекна.
— Разбира се, че не говоря за война през зимата. Не съм чак толкова глупав, струва ми се. Знам, че за тези неща е нужно време, трябва всичко да се обмисли, да се изчака затоплянето. Знам, че храбрите есперански крале и техните легендарни Конници също могат да имат проблеми. Аз само се опитвам, доколкото ми позволяват нищожните сили, да запаля огъня и да ви вдъхновя за бъдни дела с вестта, която съм ви донесъл.
В залата се възцари тишина. Дъждът барабанеше по прозорците. В една от камините изпращя цепеница и се разпадна сред рояк искри. Рамиро чакаше Инес да зададе неизбежния въпрос, но тя изненадващо мълчеше. Той я погледна. Беше оставила диска в скута си и се взираше в свещеника, хапейки устни. Изражението й беше неразгадаемо. Какво пък, сега това нямаше значение. Играта беше започнала и трябваше да се играе докрай.
— Каква вест? — учтиво се поинтересува той.
Усмивката на Жеро де Шервал издаваше тържество.
— Така си и мислех! Още не сте чули. — Той замълча за миг, после извиси глас: — Чуйте тогава вестта, която ще накара всички сърца да възликуват! Кралят на Фериерес и двамата графове на Валеска, най-могъщите сеньори от Карч и повечето благородници на Батиара се събраха, за да тръгнат на война.
— Какво?! Къде? — възкликна Гонзалес, безкрайно изумен.
Тържествуващата усмивка на духовника стана още по-широка. Сините му очи сияеха.
— В Сория — тихо каза той. — В Амуз. В родината на неверниците, сред пясъците, където отричат Джад и проклинат животворното слънце. Армията на бога вече се събира. Ще презимува на юг в Батиара и през пролетта ще се качи на корабите. Ала първата битка в тази свещена война вече е дадена — вестта се получи преди да тръгнам насам.
— И къде е била тази битка? — отново попита Гонзалес.
— В града, наречен Сореника. Знаете ли го?
— Аз го знам — тихо каза Рамиро. — Киндатски град в южната част на Батиара. Който им е подарен много отдавна заради помощта, оказана на принцовете на Батиара във война и в мирно време. И какви ашаритски армии има там, ако мога да запитам?
Усмивката на Жеро помръкна и в очите му се мярна студенина. Закъсняло прозрение за възможен враг. „Внимавай!“ — каза си Рамиро.
— Мислите, че така наречените „Родени от звездите“ в пустинята са единствените неверници, с които ще се сблъскаме? — попита духовникът. — Не знаете ли какви ритуали отслужват киндатите нощем при двойно пълнолуние?
— Повечето са ми познати — спокойно каза Рамиро. Явно нямаше да осъществи благоразумното си решение да бъде внимателен. Усети как гневът му се надига. Този гняв го плашеше, но не толкова, че да му устои. Усещаше, че жена му го гледа, и отново се обърна към свещеника от Фериерес: — Мисля да поканя киндатите да се върнат тук. Валедо има нужда от техните знания и трудолюбие. Тук ни трябват всякакви хора. Аз исках да науча колкото е възможно повече за вярата на киндатите преди да предприема каквото и да било. И не видях, нито прочетох нещо, което да навежда на мисълта за кръв или осквернение.