Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Да ги поканите да се върнат?! — Гласът на Жеро де Шервал вече съвсем не беше толкова овладян. — Сега, когато кралете и принцовете на джадитския свят се събират, за да очистят света от тази ерес? — Той се обърна към Инес. — Вие нищо не ни казахте за това, ваше величество!
Думите му прозвучаха като обвинение.
Рамиро кипна. Това вече беше прекалено.
Но още преди да е отворил уста да заговори, неговата кралица, неговата набожна и строга съпруга от Фериерес, попита:
— Защо трябва да ви казвам подобно нещо, ваша милост?
Това беше изречено строго, величествено и ледено. Жеро де Шервал, напълно неподготвен за подобно нещо, неволно отстъпи назад, а Инес продължи:
— Защо трябва плановете на моя господар и съпруг, засягащи собственото ни кралство, да са предмет на обсъждане между вас и мене? Вие прекалихте, ваше преподобие. Очаквам да се извините.
Рамиро беше не по-малко потресен от духовника. Поддръжката на Инес срещу този човек беше съвсем неочаквана. Той дори не се осмеляваше да я погледне, но добре познаваше този леден тон — най-често самият той беше потърпевшият, за един или друг грях.
Жеро де Шервал беше почервенял като рак.
— Простете ми, ваше величество, ако неволно съм ви оскърбил по някакъв начин. Но дължа да ви кажа, че няма вътрешнодържавни дела, когато става дума за неверниците, били те ашарити или киндати. Това е работа на божиите служители.
— Тогава горете си ги сами — отсече Рамиро. — А ако търсите мъже, които да мрат, и жени, готови да изгубят всичко заради вашата кауза, говорете малко по-сдържано, особено в кралски двор, където сте гост.
— Аз имам един въпрос — неочаквано се намеси Инес. — Може ли?
Тя погледна Рамиро и той кимна. Още не можеше да повярва на очите си.
— Кой започна тази война? Кой свика войските?
— Служителите на Джад, разбира се — отвърна Жеро, все още зачервен. Усмивката му беше изчезнала. — Водени от духовниците на Фериерес естествено.
— Естествено — повтори Инес. — Кажете ми тогава, ваше преподобие, какво търсите тук? Защо не сте с армията в Батиара, за да се подготвите за това дълго и опасно пътуване на изток?
Рамиро никога не беше виждал жена си такава и сега я гледаше с искрено изумление. Ала неговата изненада не беше нищо в сравнение с тази на духовника.
— И близо до дома има неверници — промърмори Жеро.
— Разбира се — съгласи се Инес с най-простодушно изражение. — А Сория е толкова далече, морските пътешествия са така скучни и изморителни, пък и войната в пустинята е рисковано начинание. Мисля, че започвам да разбирам.
— Не мисля. Според мене…
— Уморена съм — заяви кралица Инес и се изправи. — Извинете ме. Женска слабост. Може би ще продължим някой друг път, ваше величество?
Все още невярващ на ушите си, кралят се изправи.
— Разбира се, кралице моя. Щом не се чувствате добре… — Той протегна ръка и кралицата се облегна на нея. Рамиро усети натиска на пръстите й. — Граф Гонзалес, ще бъдете ли така добър да се погрижите за гостите?
— За мене е голяма чест — каза Гонзалес де Рада.
Той щракна с пръсти и осем от хората му пристъпиха напред, за да придружат духовниците. Рамиро любезно кимна и зачака. На Жеро де Шервал, чието лице още пламтеше, не му оставаше друго, освен да се поклони. Рамиро се обърна, Инес се завъртя около него като в танц — макар че тя в живота си не беше танцувала — и двамата напуснаха залата през новата бронзова врата зад трона.
Вратата се затвори зад тях. Малкото помещение, в което се озоваха, беше приятно обзаведено, с килим и нови гоблени. До една от стените имаше малка масичка с напитки. Рамиро бързо се приближи до нея и си наля чаша вино. Пресуши чашата на един дъх, после си наля нова и изгълта и нея.
— Бог да го порази този непоносим човек! Може ли и аз да си пийна малко? — попита кралицата.
Кралят рязко се обърна към нея. Слугите бяха излезли и двамата бяха сами. Рамиро не си спомняше да е виждал някога такова изражение върху лицето й. Той й наля вино, смеси го с вода и й подаде чашата, като се опитваше да скрие объркването си.
Инес взе чашата и го погледна в очите.