Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— И кой остава? — попита Хазем от Картада и размаха ръце, като почти докосна коляното на Язир. — Ако вие не дойдете, Конниците на Джад ще управляват земята ни. Докато сме живи. И Ал-Расан ще бъде изгубен за Ашар и звездите.
— Той вече е изгубен — промърмори Галиб, изненадвайки за втори път брат си.
— Тогава завоювайте го наново! — разпалено каза Хазем ибн Алмалик. — Той ви чака. Чака нас.
— Нас? — тихо повтори Язир.
Принцът явно се стъписа и за миг доби уплашен вид.
— Всички нас, които скърбим, като гледаме какво става. И поемаме тежкото бреме на онова, което джадитите, киндатите и слабите ни царе правят с тази земя, някога предана на Ашар. — Той се поколеба. — Там има вода, градини и зелена трева. В нивите зрее зърно, пролет валят дъждове и сладки диви плодове растат по дърветата. Вашите войници сигурно са ви казали за това.
— Много неща са ни казвали — отвърна Язир, колкото да каже нещо. Пряко волята си се почувства развълнуван. Всъщност много не вярваше на всичките тези приказки. Реки, които текат през дворците? За глупак ли го вземаха? Не можеше дори да си представи какви ще са тези диви плодове, които растат без специална грижа и хората ги берат, когато си пожелаят, за да утолят жаждата си. Такива неща им обещаваха в рая, но не и на земята, на хората сред пясъците.
— Вие пратихте хора да служат на баща ми — пронизително се извиси гласът на Хазем ибн Алмалик. — Защо не ги поведете да служат на Ашар?
Това беше оскърбление. И за по-малки прегрешения бяха убивани хора. Одираха им кожата и ги разпъваха под немилосърдното слънце.
— Баща ти е убит — побърза да каже Язир преди Галиб да е направил нещо непоправимо. — Сега брат ти управлява Картада.
— Какво?
Младежът скочи на крака. На бледото му лице беше изписан страх и изумление.
Галиб посегна към копието, оставено до него. Вдигна го небрежно и удари принца в сгъвките на коленете. Чу се изпращяване и Хазем ибн Алмалик със скимтене се сгромоляса на земята.
— Няма да ставаш преди брат ми — спокойно заяви Галиб. — Това е обида.
Той остави копието и придружаващите ги войници, които се бяха пооживили, изгубиха интерес към случващото се. Разговорът на вождовете с принца им беше скучен. Напоследък доста неща ги отегчаваха. Есента и зимата се отразяваха зле на дисциплината.
Язир отново си помисли дали да не даде принца на брат си и войниците. Смъртта му щеше да ги поразтуши, а те имаха нужда от това. Помисли и се отказа. Тук ставаше дума за нещо по-голямо от това да осигурява развлечения на изнервените войници. Имаше чувството, че дори и Галиб го разбира. Удар с копието в сгъвките на коленете за човек като брат му си беше направо погалване.
— Седни — хладно каза Язир. Скимтенето на принца започваше да му действа на нервите.
Хазем тутакси се укроти и криво-ляво седна, бършейки носа си. Отново с дясната ръка. Някои хора наистина нямаха представа от добри маниери. Но какво можеше да се очаква от онези, които отричаха бога и виденията на Ашар? В този миг Язир отново си спомни, че младежът е ревностен вярващ.
— Време е за молитва — каза той. — Сега ще се върнем в лагера и после ще ядем. И ще ми разкажеш всичко, което знаеш за брат си.
— Не, не! Аз трябва да се върна у дома, ваша милост! По най-бързия начин. — За пръв път младежът показа, че може да действа енергично, което беше изненадващо.
— Щом баща ми е мъртъв, значи се откриват възможности — за мене, за всички нас, които служим на Ашар и на бога. Трябва да пиша на ваджиите в града. Трябва…
— Време е за молитва — повтори Язир и се изправи.
Галиб направи същото с изяществото на воин. Принцът с мъка се надигна. Двамата муарди закрачиха към лагера, а принцът закуцука след тях, като не спираше да бъбри.
— Това е чудесно! Омразният ми баща е мъртъв. Брат ми е слаб и има за съветник развратен безбожник. Същият, който уби последния халиф! Лесно ще превземем Картада, хората ще са с нас. Аз ще се върна в Ал-Расан и ще кажа на всички, че идвате след мене. Не виждате ли, Ашар ни праща дар от звездите!
Язир спря.