![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Къде е съпругът ти в този момент?
— Проверява дали дълговете му са изплатени.
— Наистина ли мислиш, че това е толкова лесно?
— Какво искаш да кажеш?
— Вие сте бреме за тези хора, Мишел. Нима наистина вярваш, че ще ви оставят живи?
— Но фактически ние не знаем нищо, нали? — каза тя с пламнало лице.
— Това, което току-що ми съобщи, доказва обратното.
— Според теб ще се опитат да ни убият, така ли?
— В колко часа трябва да се прибере съпругът ти?
Тя погледна часовника си и пребледня.
— Още преди двайсетина минути.
— Обади му се.
Мишел грабна телефона и набра някакъв номер. После нервно зачака.
— Включи се гласовата поща — обяви след няколко дълги секунди тя.
— Прати му съобщение.
Тя се подчини. Изминаха пет минути, но отговор нямаше.
— Пак му се обади.
Тя опита още два пъти, но напразно.
— Къде трябваше да потвърдят, че дълговете му са изплатени?
— В един бар в «Бетезда».
— Да вървим! — изправи се Роби.
— Къде?
— В бара, разбира се. Може би ще успеем да му спасим живота.
65
По пътя Роби се обади на Синия и поиска подкрепления. Разбраха се да се срещнат направо в бара. После стъпи на газта и погледна жената до себе си. Тя дишаше на пресекулки, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. При други обстоятелства сигурно щеше да му стане мъчно за нея.
— Той е мъртъв, нали? — отчаяно прошепна тя.
— Не знам, Мишел. Дано стигнем навреме, за да му помогнем.
— Едва сега осъзнавам каква глупост направихме. Разбира се, че няма да го пуснат да си тръгне. Но това беше единственият ни шанс. Бяхме отчаяни.
— Именно затова са ви избрали.
Роби зави наляво, после веднага надясно и спря до бордюра.
— Това ли е мястото? — попита той и посочи близкото заведение, над което светеше реклама с надпис «Лъки».
— Да.
Той се огледа за подкрепления и изпрати кратък есемес на Синия.
До шейсет секунди, гласеше незабавният отговор.
— Това там е колата на Марк — задавено рече Коен и махна към сивия лексъс, паркиран малко по-надолу.
Няколко секунди по-късно зад Роби спря джип и шофьорът вдигна ръка. Роби слезе от волвото и направи знак на Коен да го последва. В джипа имаше трима души. Жената беше настанена на задната седалка.
— Ще чакаш тук — заповяда Роби. — Каквото и да се случи, тези хора ще ти помогнат, ясно?
— Върни ми съпруга, моля те! — проплака тя.
— Ще направя каквото мога.
Роби погледна човека, който седеше до шофьора.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Мъжът кимна, провери пистолета си и го пъхна обратно в кобура. Двамата поеха по тротоара, озъртайки се във всички посоки. Барът се оказа затворен.
Роби погледна часовника си и промърмори:
— Тези май отварят късно.
— Прав си — каза мъжът. — Как мислиш да действаме?
— Дай ми две минути да мина отзад, а след това разбий вратата. Ще се срещнем вътре.
Роби се обърна и пое по алеята, водеща към задната част на скупчените сгради. Бързо откри вратата на бара. Нямаше идея дали има аларма, но това не го интересуваше. В най-лошия случай щяха да се появят и ченгетата. Което така или иначе щеше да се случи в зависимост от това, което откриеше вътре.
Той използва комплекта си за справяне с ключалките, измъкна пистолета и лекичко побутна вратата. Навън вече се мръкваше, а вътре цареше непрогледен мрак. Не посмя да включи фенерчето си. И без него вече беше мишена. Нямаше смисъл да предлага допълнителни улеснения на врага.
Изчака очите му да свикнат с тъмнината и пое напред. Погледна часовника си и напрегна слух. Партньорът му всеки момент щеше да разбие входната врата.
Роби прекоси кухнята. Не видя нищо особено. Тенджери, тигани, редица измити чаши, няколко кърпи. Оттатък трябваше да е салонът за клиенти, където щеше да го чака неговият човек.
Но неговия човек го нямаше. В замяна на това имаше друг, който моментално привлече вниманието му. Приклекна зад бара и започна да оглежда помещението сектор по сектор, търсейки евентуалните позиции за стрелба. Изчака още трийсет секунди и напусна убежището си. Салонът беше празен, с изключение на него и на другия мъж.
Роби предпазливо се приближи към мястото, на което седеше мъжът — едно сепаре вляво от входната врата. Беше се облегнал назад на кожената седалка. Светлината от витрината беше достатъчна.
Роби измъкна телефона си и набра 911. Изключи и бавно се приближи до сепарета.
Рана от единичен изстрел в главата. Докосна ръката му. Беше леденостудена. Човекът беше мъртъв от доста време.
Роби взе една салфетка от масата, уви я около пръстите си и бръкна във вътрешния джоб на мъртвеца. Името върху шофьорската книжка беше Марк Коен. Същият, който го гледаше от снимката, но без дупката от куршум в челото.