![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Шегуваш се. Наистина ли могат да ни проследят чрез спътник?
— Всъщност не знам.
— Какво ще правим сега?
— Ще се надяваме на най-доброто, но ще бъдем готови да се задоволим и с нещо по-малко.
— Къде отиваме?
— На единственото сигурно място, което ми остана. Малката къщичка в гората.
— Тя е доста изолирана. И много удобна за някой, който реши да ни нападне.
— Но удобна и за нас, защото ще го видим отдалече. Нещата са на кантар. С малко предимство за нас.
— А сателитите?
— Те няма как да ни навредят. Трябват им хора, които стъпват по земята.
— Като нищо може да изпратят цял отряд срещу нас.
— Може, разбира се. Но може и никого да не изпратят.
— Защо?
— Помисли, Джули. Каква игра играят? Този Малкълм Стрейт е бил в обекта, непосредствено до теб. Спокойно е можел да ти види сметката. По мен стреляха вече два пъти, но умишлено не ме улучиха.
— Значи ни искат живи, както ти вече спомена. Все още обаче не знаем защо.
— Така е. Но скоро ще разберем.
67
— Това не е пътят към къщата, Уил — отбеляза след известно време Джули.
— Малка промяна в плановете.
— Защо?
— Трябва да получа малко помощ и да направя едно голямо признание.
Беше взел доста необичайно решение. Обикновено живееше самотно и не търсеше чужда помощ за решаване на личните си проблеми. Но сега изведнъж осъзна, че това не може да продължава така. Нуждаеше се от подкрепа. Понякога молбата за помощ бе проява на сила, а не на слабост. Но в случая изобщо не беше наясно дали идеята му ще се окаже добра, или ще доведе до пълна катастрофа. Такова обаче беше неговото решение.
Навлезе в жилищния комплекс и паркира на една малка уличка. Джули го последва в блока. Взеха асансьора до седмия етаж и тръгнаха по дългия коридор. Роби почука на врата №701.
Отвътре се чуха стъпки, които бързо стихнаха. Шпионката потъмня. Вратата се отвори.
Ванс беше облечена с черни шорти за джогинг, бледозелена тениска с логото на морската пехота и къси бели чорапи. Погледна първо Роби, а след това сведе очи към Джули.
— Значи най-сетне реши да повериш задника си на супер агент Ванс! — възкликна момичето.
— Супер агент? — с недоумение го изгледа Ванс. — Какво става, по дяволите? Чие е това хлапе?
— Тук съм заради нея — отвърна Роби.
Ванс отстъпи крачка назад, пропусна ги да влязат и затвори след тях.
— Имаш ли кафе? — попита Роби. — Това може да отнеме известно време.
— Току-що включих кафеварката.
— Моето да е черно — каза важно Джули.
— Сериозно? — усмихна се Ванс.
— Мишел Коен и съпругът ѝ са мъртви — каза Роби.
— Какво?!
Той се отпусна на канапето и направи знак на Джули да седне до него. Ванс остана права, с ръце на кръста.
— Как умря Коен? — попита тя.
— Оказа се, че наистина лъже. И това я уби.
— А защо ѝ е трябвало да лъже?
— Мъжът ѝ имал комарджийски дългове. Направили им оферта да ги погасят и те приели.
— А ти как разбра, че са мъртви?
— Него го видях лично. С дупка на челото в един бар в «Бетезда». А нея са я застреляли малко по-късно заедно с двама федерални агенти.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Ванс. — Кои федерални агенти?
— Първо да пием кафе — предложи Роби и се надигна. — Аз ще ти помогна.
Насочи се към кухнята, а Ванс го последва.
— Най-добре е да ми кажеш истината, Роби — хвана го за рамото тя. — И то веднага!
— Добре — кимна той. — Първо, технически погледнато, аз не работя в ОКР…
— Каква изненада! Друго?
— Другото трябва да бъде неофициално, само между нас.
— Това можеше да се очаква.
— Искаш ли кафето си?
— Искам честни и точни отговори!
Роби напълни две чаши и ѝ подаде едната. После погледна към осветените вашингтонски паметници, които се виждаха през прозореца.
— Колко струва сигурността на онова място там? — подхвърли той.
— Как така «колко струва»? — погледна го с учудване тя. — Струва всичко!
— А колко струва сигурността на момичето оттатък? — попита Роби и отпи глътка кафе.
— Дори не ми каза коя е.
— Джули Гети.
— Ясно. А как се вписва в цялата ситуация?
— Онази нощ тя е била в автобуса за Ню Йорк, но е слязла преди експлозията.
— Откъде знаеш това, по дяволите? — настръхна Ванс.
— Знам, защото… слязох с нея. Затова бях сигурен, че Коен лъже. Сама можеш да се увериш, че нито Джули, нито аз сме чернокожи.
Роби отпи още една глътка от чашата си и отново зарея поглед към паметниците. Ванс остана в средата на кухнята, поклащайки се на пети и пръсти. Очевидно ѝ беше трудно да осъзнае шокиращата информация. После изведнъж престана да се клати и изкрещя: