Свят на смъртта 4

И една нощ, докато спях, Нивела си отиде. Как се е досетила, как е разбрала, че именно тази нощ, по-точно на разсъмване, тайнственият хиперпреход ще се отвори? Събудих се рано сутринта и веднага се сетих къде е. Но когато, едва дишайки, се изкатерих по планината, видях само малкото черно петно на рванавра, както го наричаше Хирон. То се свиваше и гърчеше, като че ли ми се присмиваше в лицето. Тя си бе отишла. Не беше важно къде. Важното е, че беше заминала далеч от мене.

Най-чудното обаче е, че видях Нивела още един път. Тя се върна след няколко години. След доста години. И не за мен, а заради нашия „Овен“. Не пожела да говори с мене. Само подметна една фраза: „Извинявай, много бързам, за всичко ще говорим после.“ И беше някак съвсем чужда. Качи се в пилотската кабина на нашия стар кораб-паметник, натисна някакви копчета и… отлетя. Корабът беше в движение! Но аз тогава нито се учудих, нито се разстроих. Отдавна бях престанал да се стремя накъдето и да било. А само чаках, чаках, чаках. Така трябваше.

Разбира се, веднага отидох при Фел и му разказах за случилото се. А той вече знаеше всичко, тайните агенти му бяха докладвали. Погледна ме с абсолютно див поглед и рече:

— Твоята Нивела е вещица!

— Какво е това вещица? — заинтересува се Мета.

— Вещица? Зла вълшебница — поясни Айзон. — Жена, която владее силите на необяснима за науката магия.