Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Отдавна все говорят: • Кримхилда не могла
в сърце да превъзмогне • ни мъка, ни тегла.
Да пием царско вино • на мъртвите за помен
и най-напред за принца, • от хуните отломен.“
Витязът Хаген Ортлиб • с един замах посече,
та кръв от острието • в дланта му чак се стече.
Главата отлетя на • царицата във скута.
Сред рицарите схватка • надигна се нечута.
С наставника на Ортлиб • той с меч в ръцете здрави
и с ловкия си удар • без милост се разправи:
главата му отхвръкна • набързо пред софрата —
за грижите към принца • окаяна отплата.
Това, че пред Атила • да свири той съзря
на гуслата си шпилман, • гнева му не възпря
и шпилманът без дясна • ръка тогаз остана:
„Загдето ни донесе • в Бургундия покана!“
„Горко ми!“ — шпилман Вербел • над гуслата изплака. —
„Не съм злина аз сторил • до днес на вас, юнака!
Заръка носех честно • от нашата царица,
а как сега ще свиря • на гусла без десница?“
Че нямало да може • безрък да свири Вербел,
не бе го еня Хаген. • Сред рицари подел бе
безжалостна разправа • в палата на Атила.
Мъстта сега го беше • напълно разлютила.
Храбрецът Фолкер скочи • иззад трапезен кръг
и също развилия се • с гусларския си лък.
Тъй звучно този шпилман • засвири, без да спре, че
сред хуните огромна • омраза си навлече.
Наскачаха князете • и Гунтер от софрата
несрети да предвардят, • дошли от крамолата,
но яростта на Фолкер • и Хаген тъй порасна,
че не смириха никак • те свадата ужасна.
Владетелят от Рейн пък, • видял, че не престава
кавгата, сам се включи • в жестоката разправа:
отвори люти рани • през ризниците вражи
и смогна сръчността си • геройски да покаже.
Княз Гернот, рицар снажен, • в борбата се намеси,
на хуните погибел • болезнена донесе
на меча с острието, • от Рюдигер дарен.
Що воини на Атила • погуби този ден!
И Гизелхер се втурна, • на Ута син най-млад,
с оръжие притисна • ведно със своя брат
момците на Атила • от хунската земя
и подвизи чутовни • да стори съумя.
И цар, и княз, и воини, • макар и бой повели,
при все това не бяха • от Гизелхер по-смели.
Срещу вразите техни • той биваше все пръв
и падаха мнозина, • обагрени от кръв.
Атиловите воини • се бранеха юнашки,
размахали обаче • лъщящите си шашки,
сновяха техни гости • през царския салон.
Отекваше сред трясък • отвред предсмъртен стон.
Напираха да влязат • другарите им тука,
ала с нищожна само • до дверите сполука.
Излезли биха други • от тоз злокобен звън —
не пусна никой Данкварт • ни вътре, ни навън.
Отпред борбата стана • съвсем разгорещена
и често звън ехтеше • от удар върху шлема.
В беда изпадна Данкварт, • затуй бе тъй загрижен
в предаността си брат му • сега за своя ближен.
Към Фолкер викна Хаген: • „Съзирате ли вие,
юнако, как се брат ми • с витязи хунски бие?
Приятелю, идете • натам да го спасите,
преди да го загубим, • посечен от вразите.“
„Отивам незабавно“ — • гусларят Фолкер рече
и през палата мигом • с лъка си се завтече.
Ръката му неспирно • размахваше кинжала,
заслужил на момците, • дошли от Рейн, похвала.
Храбрецът Фолкер рече • на Данкварт: „Вие днес
неволи в изпитните • преодоляхте с чест.
От брат ви бях помолен • вам помощ да окажа.
Завардите ли вънка, • аз вътре ще съм стража.“
Избра смелецът Данкварт • на стража да е вънка.
Оттам отново звучно • оръжие задрънка —
на стълбището всеки • възпираше той пак,
тъй както вътре Фолкер, • бургундският юнак.
Гусларят се провикна • през грохота към Хаген:
„Салонът е заварден, • приятелю прославен.
Залостени са двери • на двама ни с ръцете
досущ като с хиляда • затъкнати резета!“
Перейти на страницу: