Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Дойде със свойто воинство • трихилядно и Бледа.
Атила до Кримхилда • сега се в брат си вгледа —
нали следяха взряно • те всяка кавалкада,
царицата с надежда • бургундец да пострада.
Ни Гибеке, ни Шрутан, • ездачи в хунски стил,
тъй както Рамунг, Хорнбог, • юнак не би надвил.
Срещу бургундци в напад • привеждаха телата,
от копия отломки • летяха до палата.
Но в крайна сметка всичко • бе шумна надпревара.
Звънтенето при сблъсък • на щитове накара
от екота и двор, и • палат да се разтриса,
где свитата на Гунтер • с признание сдоби се.
Така ги бе увлякла • голямата забава,
че по-обилна почна • под тях потта да става
през чула на жребците, • що бяха изтощили.
Но с хуните почтено • премерваха те сили.
Храбрецът Фолкер, рицар • и шпилман, се обади:
„Не смеят да разпалят • тез воини спор и свади.
Дочух към нас ненавист • таели уж без жал,
а по-изгоден случай • не би им се удал.
В конюшните да бъдат • жребците ни прибрани
и привечер“ — додаде — • „отново оседлани.
Да подновим турнира • навреме с шумна глъч и
наградата защо нам • Кримхилда да не връчи?“
Ала на кон яви се • натруфен воин така,
че би дори стъписал • и хунската войска.
С надежда да го зърне • любимата девица
гиздосан беше сякаш • на рицар годеница.
„Нима могъл бих образ • подобен да изпусна?“ —
извика Фолкер. — „Фукльо • такъв с езда изкусна
погубвам за поука! • Не би разуверила
с гнева си мен дори и • жената на Атила.“
„Не бива според мене“ — • продума Гунтер пръв. —
„Нападнем ли, преди те • да са пролели кръв,
ще ни винят, та нека • да почнат спора те.“
Все още до Кримхилда • Атила седнал бе.
„Аз също ще препусна“ — • тогава рече Хаген, —
„та рицари и дами • да видят ход параден,
ездата ни умела • и набезите бойни.
Не чакам тук награда • за Гунтерови воини.“
Но втурнат Фолкер в набег • пак с копие сега,
удави сетне дами • в небивала тъга —
натруфеният беше • прободен от юнака.
Подир жени, девойки • безчет това разплака.
Стремглаво с пет дузини • момци и свойта свита
препусна Хаген, без да • размисля и да пита,
подир гусларя, где се • юнаци горещяха.
Атила и Кримхилда • отблизо го видяха.
Не щяха без закрила • ни Гунтер, ни князете
гусларя да оставят • самин сред враговете.
Хиляда воини мигом • препуснаха напред
към подвизи с достойнство • в изкусен боен ред.
Едва-що воинът хунски • бе смъртно поразен,
отекна плач от близки • и вопъл нажален.
Те питаха: „Защо ли • и кой това го стори?“
„Гусларят Фолкер“ — някой • така им отговори.
Роднини на маркграфа • от хунските земи —
към щит и меч се всеки • веднага устреми.
Те Фолкер да погубят • напираха тозчас.
Стопанинът забърза • и той натам тогаз.
Сред множеството людско • настана суматоха.
На кон князете с Гунтер • пред залата дойдоха.
Бургундците умело • придърпваха юздите,
Атила пък зае се • да помири страните.
На воина мъртъв сродник • опечален край него
видя той с меч огромен, • присегна се и взе го
с размах към всички в ярост • и гняв околовръст.
„Какъв аз домакин съм, • щом вас обзела мъст
на госта ми, гусларя, • смъртта би причинила?
Злотворство то било би!“ — • провикна се Атила.
„Видях как воина хунски • да повали той дръзна,
ала не бе виновен — • жребецът му се плъзна.
Да бъдат всички гости • оставени на мира!“-
застъпи се за тях той. • Жребците да прибират
в конюшните дойдоха • оръженосци млади,
помощници усърдни • в турнирни кавалкади.
С приятелите влезе • стопанинът в палата,
на ничий гняв надежда • не даде за разплата.
Трапези наредиха, • поднесоха вода,
от Рейн дошлите все пак • долавяха вражда.
Преди да седнат всички, • измина много време.
Кримхилда се гнетеше • от собственото бреме:
„Владетелю веронски, • в съдбата ми нелепа
мен нужни са съвети, • закрила и подкрепа.“
Перейти на страницу: