Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Пред хилядите, дето • край сградата дойдоха,
отново Фолкер с Хаген • изкараха пройдоха
владетеля Атила. • Но миг подир това
навлякоха си грижи • те с дръзките слова.
„На царя подобава • да бъде образец
за воините си“ — Хаген • поде. — „Да е храбрец,
каквито господари • аз имам: в битка първи
те шлема разломяват • със меч, обливан в кърви.“
Атила бе храбрец и • към щита се присегна.
„Бъдете по-разумен“ — • Кримхилда рече бледна. —
„Препълнен щит със злато • на тях вий предложете,
че стигне ли ви Хаген, • за смърт се пригответе.“
Ала храбрец бе царят • почти неудържим.
Владетел днешен с него • едва ли е сравним.
Възпряха го, притеглян • за ремъка на щита,
а Хаген заядливо • не спираше да пита:
„Не виждам друго родство“ — • натякваше му той —
„със Зигфрид да ви свързва, • освен че тоз герой
Кримхилда беше любил, • преди тя вас да вземе.
Отде, царю неверен, • покълна злост към мене?“
Царицата, щом Хаген • дочула бе какви
злословия редеше, • така се разгневи,
загдето я одумва • пред воини на Атила,
че нов кроеж за госта • си беше наумила.
Кримхилда рече: „Който • в двубой се с Хаген справи,
надвие го и мене • главата му представи,
препълнен щит със злато • от мен ще има в дар
и на земи с градища • ще стане господар!“
„Не знам“ — гусларят вметна — • „причината каква е,
че рицари достойни • така се колебаят,
кога им се предлага • дори голям залог.
Би трябвало Атила • да бъде с тях по-строг.
Смелчаците, които • ядат на царя хляба,
но в нужда го зарязват • и втурват се да бягат,
изглеждат малодушни • сега пред толкоз хора.
От себе си те нивга • не ще свалят позора.“
Перейти на страницу: