Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Мощта на Хаген беше • като че непристъпна.
От удари на Иринг • салонът чак потръпна,
двубоят им отекна • и в кули, и в палата,
ала остана нему • несбъдната мечтата:
Противника си Иринг • не смогна да рани.
Юнакът към гусларя • тогаз се устреми,
надявайки се с удар • умел да го надвие,
но опитният Фолкер • успя да се прикрие.
По щита с удар той пък • отвърна му така,
че стяга излетя под • гусларската ръка.
Коварен бе, та Иринг • и него изостави —
към Гунтер, друг бургундец, • подире се отправи.
И двамата витязи • еднакво силни бяха.
Но в сблъсъка си Гунтер • и Иринг не успяха
да стигнат до жестока • и кървава разправа.
Предпазваше ги броня • и ризницата здрава.
Към Гернот тръгна Иринг, • щом Гунтер не затри.
От бронята му с меча • изкарваше искри,
но силният бургундец • към набег сам премина
и храбрият съперник • без малко не загина.
Чевръсто той отскочи • от княза и без страх
погуби четирима • бургундци със замах,
дошли от Вормс на гости • със свитата отбрана.
Тогава гняв безмерен • и Гизелхер обхвана.
„За тези четирима, • лежащи вам в нозете,
повярвайте от мене • вий мъст ще понесете,
юнако датски, мигом!“ — • извика Гизелхер и
след удара му Иринг • на пода се намери.
От меча той съборен, • в кръвта се строполи
и всекиму се стори, • че воинът надали
нанесъл пак би удар, • било то и един.
Ала пред княза паднал • бе Иринг невредим.
След удара по шлема • от звън зашеметен,
храбрецът възнак беше • се проснал и съвсем
като в несвяст изпаднал • той дишаше едва.
С един замах постигнал • бе Гизелхер това.
Замайването щом бе • преминало почти
и постепенно щом се • датчанинът свести,
помисли си: „Аз жив съм, • дори не съм ранен,
но Гизелхер, узнах го, • по-силен е от мен.“
От две страни вразите • дочу той без отрада.
Да знаеха, че жив е, • как щеше да пострада!
Щом Гизелхер до него • не беше вече сам,
реши се да избяга • той някак си оттам.
Неудържимо скочи • внезапно от кръвта,
добре дошла отново • му бе чевръстостта —
затича се навънка, • но пак се с Хаген сблъска
и удар му нанесе • с десницата си дръзка.
Закана ревна Хаген: • „На смърт си ти обречен,
лукавият не те ли • брои за подопечен!“
Ала рани го Иринг • през гуглата под шлема.
Постигна го чрез Васке — • меч с име и емблема.
Когато Хаген сети • получената рана,
той също меч размаха • в ръка необуздана.
Датчанинът побягна • на Хавард при момците
по стълбите, преследван • от Хаген по петите.
Храбрецът Иринг с щита • главата си прикри,
но с удар да отвърне • не смогнал би дори
и стълбите да бяха • трикратно по-големи.
Как шлемът му блестеше • в безброй искри червени!
Благополучно Иринг • при свойте се прибра.
Веднага и Кримхилда • узна вестта добра,
че нему в схватка с Хаген • сполука се удала.
Затуй и височайша • изказа му похвала:
„Дано Бог възмезди ви, • юнако смел, загдето
мен вдъхнахте утеха • в душата и сърцето.
Аз ризницата виждам • на Хаген с кръв пропита.“
Царицата любезно • пое от него щита.
А Хаген се обади: • „Пестете си хвалбите!
Опита ли повторно, • тогаз ще поздравите
храбреца, щом се върне • при вас непобеден.
Не е успех таз рана, • нанесена на мен.
Че ризницата моя • от нея аленее,
сред рицарите ваши • ме кара смърт да сея.
Но рицарят на Хавард • най-много ме гневи —
с драскотина спечели • признанието ви.“
Датчанинът, от вятър • облъхван, пот изтрил,
в отмора беше шлема • единствено свалил.
За подвига му всички • говореха с възхита.
Маркграфът Иринг дързост • възвишена изпита
и ето че извика: • „Оръжия за мен
наново донесете • да видя поразен
витязът злонамерен • ще бъде ли тоз път.“
Приятели решиха • здрав щит да му дадат.
Перейти на страницу: