Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Едва-що бе отдъхнал, • от боя изнурен,
и меч отново звънна • по неговия шлем.
Невиждалите още • десницата тъй веща
на тоз бургундец стръвно • се втурнаха насреща.
„Да щеше Бог да имам • вестител свой аз днес,
при брат си Хаген бих го • проводил с тази вест:
в беда съм, застрашен от • витязи с брой неведом.
Той мен ще ме избави • или ще падне редом.“
От хуните дочу се: • „Вестител ще си ти,
щом мъртъв отнесем те • с теб брат да се прости.
Ще го е Хаген горест • такава покрусила,
каквато ти донесе • на царя ни Атила.“
„Назад“ — извика Данкварт — • „и спрете таз заплаха,
че ризници немалко • от мен се в кръв обляха.
Ще отнеса вестта аз • на мойте господари
ведно с скръбта, що толкоз • дълбоко ме попари.“
Така ги бе наплашил • сред бой и крамоли,
че меч да вдигне никой • не се май осмели.
Замятаха тогава • те копия към щита,
дорде под тежестта му • той почна да залита.
Да го сломят уж щяха, • без щита щом остана,
а в колко шлема още • отново зейна рана
и всеки строполи се, • решил да го сразява!
Затуй юнакът Данкварт • сдоби се с нова слава.
От две страни тоз натиск • насреща му не спря, но
загина всеки, който • се втурваше припряно.
Срещу вразите свои • той стори чудеса
като глигана, спипан • от хрътките в леса.
Отново пътят беше • след него в кръв облян.
Кога ли воин извършвал • е подвиг по-голям
от този, той когато • потегли към палата?
Юнашки чак дотам се • добра на Хаген брата.
Трапезник, виночерпец • на място в миг застана,
щом чу звъна на меча. • Захвърлен бе стакана,
блюдото с вкусна гозба • за гостите готова.
На стълбите го срещна • враждебна сила нова.
„Защо насам търчите?“ — • запита уморено. —
„Нима не е вам ясно • било разпоредено
на гости, господари • блюда да поднесете?
Аз вест държа да кажа • на царя и князете.“
На всеки, дръзнал нему • там път да му препречи,
нанасяше той удар • такъв страхотен с меч и
в уплахата си всички • отстъпиха нагоре.
Така със свойта смелост • чутовен подвиг стори.
Перейти на страницу: