Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочая древняя литература » Песен за нибелунгите
Песен за нибелунгите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Песен за нибелунгите

Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:

Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 122
Перейти на страницу:
Но Хилдебранд, витязът • прославен, заяви: „Поще ли с нибелунги • разправа, да върви без мене, който иска, • за всякаква награда. От воини всепобедни • той може да пострада.“
Любезно отклони и • Теодерих молбата: „Недейте настоява, • царице пребогата. Родата ви не ми е • докарвала злина, затуй срещу момците • не влизам във война.
На властелин съпруга • нередно е с охота да въвлече в погибел • на сродници живота, поели доверчиво • на гости в таз страна. Не ще мъсти ръка ми • на Зигфрид за смъртта.“
С веронеца понеже • измяната не случи, веднага обеща тя • на Бледа да получи маркграфството на Нудунг, • загинал нявга в свада. Убит от Данкварт, Бледа • не стигна до награда.
„На помощта ви, Бледа, • разчитам“ — рече тя. — „Виновните, загдето • беда ме сполетя, убийците на Зигфрид, • мъжа любим, са тука. Вам в дълг ще съм, в мъстта си • постигна ли сполука.“
„Боя се, господарко“ — • в ответ й рече Бледа, — „Атила дързостта ми • към тях да не съгледа. От ближните ви всеки • посрещна той с отрада — ако злина им сторя, • не чака ме пощада.“
„О, не! От мен, юнако, • очаквайте добро — в награда обещавам • и злато, и сребро ведно с девойка мила, • на Нудунг годеница, за нежните ви ласки • достойна хубавица.
Земя ще предоставя • аз с всички твърдини вам, рицарю, да има • пред вас блажени дни, маркграфството на Нудунг • припадне ли се вам. Обета изпълнявам • докрай аз, щом го дам.“
Едва-що чул бе Бледа • наградата каква е, девойката харесал, • започна да мечтае да я заслужи честно • и в рицарски двубой. Затуй прости се воинът • подир с живота свой.
Сега да иде, рече, • отдето е дошла: „Преди да се усетят, • ще вдигна крамола. Дължи за злото Хаген • разплата вам достойна. Ще доведа завързан • при вас на Гунтер воина!“
Момците си подкани: • „Вдигнете се на крак! С оръжие ще тръгнем • срещу коварен враг. Жената на Атила • не ще го нам спести да жертваме живот ний • за нейни теготи.“
Щом Бледа свойто воинство • решително събра, царицата се върна • на пищната софра при властния Атила • и неговата свита. Но в пъкленост безмерна • тя взе да се заплита.
Понеже крамолата • дотук не се зачена, Кримхилда рече с болка • в сърцето си таена веднага на Атила • да доведат отрока. Нима жена в мъст може • да бъде тъй жестока?
И хуни четирима • поеха начаса потомъка, принц Ортлиб, • при тях да донесат на царската трапеза, • где Хаген също бе. Злостта му тъй погуби • невръстното дете.
В мига, когато царят • богат сина си зърна, към своите роднини • той благо се обърна: „Приятели, туй мой и • на вашата сестра отрок е. Нека бъде • за вас вестта добра:
У него на рода му • запази ли се нрава, юнак ще бъде силен, • богат, с десница здрава. Тогаз на Ортлиб също • вий бихте се опрели. От мен земи дузина • ще има, порасте ли.
Затуй, понеже знам аз • добрата ваша воля, щом яхнете обратно, • желал бих да помоля на Рейн да отведете • и своя сестрин син, да бъдете грижовни • към него до един.
Отчуйте го в почтеност, • дордето възмъжее. Вразите застрашат ли • земята ви, добре е от помощ да ви бъде • левентът за разплата.“ До него и Кримхилда • изслуша му словата.
„Един ден, порасте ли“ — • тук Хаген се обади, — „на тез витязи бил би • опора в спор и свади, но царят млад, изглежда, • от гибел застрашен е, та в двора му запътен • не ще ме видят мене.“
Стъписано към него • погледна властелина. Дочутото макар и • безмълвно да подмина, сърцето му се стегна • в тъга от тези думи. Едва ли Хаген бил би • настроен да се глуми.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)