Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Пред сградата Атила • назаде се извърна
и — взрян във Фолкер — мисъл • изрече най-кахърна:
„Горко ми с тези гости, • с неволя страховита
глави на мои воини • да виждам как политат!
Пропадна празненството“ — • додаде царят благ. —
„Юнак на име Фолкер • вилней край оня праг
като глиган в шумака, • а казват шпилман бил.
От дявола с късмет аз • голям съм се спасил!
Коварна песен пее, • размахва лък червен,
звукът му кара воина • да падне усмъртен.
Каква вина тоз шпилман • вменява ни не знам,
но гост такива грижи • не е създавал нам.“
Комуто разрешиха, • излязъл беше вън.
Отвътре се разнесе • отново страшен звън.
За сторена неправда • пак гостите мъстяха.
Що шлемове пред Фолкер • и тук не устояха.
А Гунтер, цар прославен, • се взираше в тоз смут:
„Дочувате ли, Хаген, • гусларят ни прочут
как свири, щом понечи • вън воин да се покаже?
На гуслата лъка си • неспирно ален маже.“
„Неловко ми е, гдето“ — • тъй Хаген отговори, —
„в двореца все седял съм • от него ранг по-горе.
Завърнем ли се живи • и този път ний двама,
съратници по-верни • от нас в живота няма.
Ала и вам е Фолкер, • царю, най-предан в бой,
заслужвайки достойно • сребро и злато в брой.
С лъка дори стомана • прорязва и пробива,
на шлемовете снема • украсата красива.
Гуслар не съм аз виждал • по-дързък и напет
от Фолкер, който в схватка • и днес бе най-отпред.
Отеква песента му • през шлема в люти рани.
Доспехи и жребци е • заслужил най-отбрани.“
От хуните, в салона • присъствали тоз ден,
на ни един животът • не беше пощаден.
Звънът съвсем утихна • и меча бяха свели,
щом нямаше противник, • бургундски воини смели.
Перейти на страницу: