Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Щом Хаген зърна Фолкер • как дверите залости,
на гръб преметна щита • изтъкнатият гост и
за стореното почна • тепърва да мъсти
без искрица надежда • за своите врази.
Владетелят веронски — • понеже бе видял,
че шлем пред воина Хаген • не ще остане цял, —
извика, амелунгът, • върху скамейка качен:
„Тук Хаген виночерпец • оказва се най-мрачен.“
Стопанинът изпаднал • бе сякаш и в тревога
(да му погубват нагло • приятели тъй много!),
и в уплах сам дали от • врага се би спасил.
Какво от туй, че царят • в страната си той бил?
Кримхилда пък молба към • Теодерих отправи:
„На двора амелунгски • зарад добрите нрави
оттук да се измъкна • на мен вий помогнете,
че мъртва съм, на Хаген • попадна ли в ръцете!“
Теодерих отвърна: • „Царице благородна,
за себе си загрижен, • на вас как да помогна?
Дружината на Гунтер • е толкоз ядовита,
че никому не мога • сега да съм защита.“
„Теодерих, за Бога • и рицарска прослава
вий доблест проявете, • каквато подобава!
Навън ме изведете, • дорде съм още жива.“
Тревогата започна • и нея да надвива.
„Добре, ще се опитам • от помощ да съм вам.
Ожесточени воини • с такъв юнашки плам
не съм отколе виждал. • Та вижте кръв от шлем
как бликва, щом той бива • от меча разломен!“
Витязът мигом викна • с все сила до възбог.
Гласът му, вред отекнал • като ловджийски рог,
от зубър нявга носен, • палата чак разтресе.
В стъписването бързо • Теодерих съвзе се.
Едва-що доловил бе • гласа му да звучи,
към него Гунтер впери • сред кървав бой очи:
„Теодерих“ — той рече — • „такъв вик щом надава,
то негов воин навярно • е паднал в таз разправа.
Възкачен на трапеза, • той ръкомаха май.
Приятели, дошли от • бургундския ни край,
борбата прекратете • да видим и да чуем
какво сме навредили • на рицаря тъй буен!“
Дочувайки молбата • и царската му воля,
пообуздаха меча • те тутакси сред боя.
Наложиха си силом • размах да прекратят,
а Гунтер заразпитва • защо е бил викът:
„Владетелю веронски, • що сторено е вам
от моите юнаци? • Готов съм да ви дам
възмездие за нещо • неволно причинено.
Щета вам нанесат ли, • ще жаля съкровено.“
„Щета не сещам“ — рече • Теодерих, — „но нека
помоля да изляза • под вашата опека
ведно със свойта свита • от тази зала вън.
Признателен подире • безкрайно вам ще съм.“
„Но как“ — запита Волфхарт — • „ще молите вий гости?
Макар и двери здраво • гусларят да залости,
ний пак ще ги разтворим • дори с саморазправа.“
Теодерих отсече: • „И дума да не става!“
„Ще позволя тогава“ — • цар Гунтер пък склони —
„да изведете всеки • навън от тез стени,
ала вразите хунски • да си останат тук:
злина в земите техни • не ми е сторвал друг.“
Теодерих му кимна • и под ръка прихвана
царицата, обзета • от паника голяма.
Поведе и Атила • веронският герой
ведно със свойте воини • към шестстотин на брой.
„Защо да не излязат • от сградата и други
с готовността да бъдат • на вашите услуги?“ —
тъй Рюдигер, маркграфът, • запита. — „Нека знаем
с приятели мирът ни • дали е дълготраен.“
Дойде ответ бургундски • от Гизелхер тогаз:
„На мир почтен и траен • разчитайте от нас,
сами щом верността си • и вий не нарушите.
А с воинството си може • без страх да си вървите.“
Граф Рюдигер напусна • салона, без да чака.
Последваха го верни • над петстотин юнака,
пристигнали от Пьохларн, • приятели и свита.
Какви беди пък Гунтер • подир от тях изпита!
Теодерих дордето • извеждаше Атила,
подири рицар хунски • край двамата закрила,
но таз намяра с удар • гусларят провали —
главата му в нозе им • след миг се търколи.
Перейти на страницу: