Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Искам да видя какво става. От известно време нефилимът сякаш е потънал вдън земя. Няма бележки. Няма нападения. Все пак знаем, че е наоколо, тъй като прихванах няколко леки проблясъка. Защо? Каква игра играе?
Извадих от хладилника си кутийка «Маунтин Дю» и седнах на едно високо столче.
— Все още не си изключил Ерик като доносник.
— Не, не съм. Както казах по-рано, не искам да се окаже Ерик, но той вероятно е най-големият смъртен източник на информация за безсмъртните наоколо.
— И — мрачно заключих аз, — ако общува с нефилима, би могъл да знае нещо за плановете му. Какво смяташ да правиш? Да го «поразтърсиш» за информация? Защото в този случай не искам да присъствам.
— Не работя по този начин. Мога да разбера кога хората лъжат, но не съм добър в… как да кажа, в измъкването на информация от тях. Както ти наскоро отбеляза, не съм достатъчно чаровен. Ти обаче се открояваш с чара си.
Не ми харесваше накъде бие.
— Какво искаш да направя?
— Нищо повече от обикновеното, обещавам. Само поговори с него. Сякаш искаш да продължиш последния ви разговор. Ако можеш, загатни за нефилима и наблюдавай какво става. Ерик те харесва.
— А ти какво ще правиш?
— Просто ще бъда там, невидим.
— Ще разполагаме със съвсем малко време, защото ще трябва да се върнем за урока по танци.
— Не е вярно. Ще те телепортирам.
— Ох! — През годините висши безсмъртни няколко пъти ме бяха транспортирали. Не беше приятно преживяване.
— Хайде! — настоя, той, долавяйки нежеланието ми. — Не искаш ли тази история е нефилима най-после да приключи?
— Добре, добре, само ме остави да се преоблека. Все още не съм убедена, че накрая няма да се озовем в някое задръстване.
Той направи няколко коментара «а ла Джером» за желанието ми да се наконтя по старомодния начин, но аз не му обърнах внимание. Когато се приготвих, двамата станахме невидими и той хвана китката ми. За хилядна от секундата изпитах чувството, че през мен премина вятър, и после се оказахме в един ъгъл в магазина на Ерик. Почувствах леко гадене, подобно на онова, след като съм препила. Като видях, че наоколо няма никого, дори и Ерик, отново станах видима.
— Ехо?
Секунда по-късно старият магазинер показа глава от задната стая.
— Божичко, госпожице Кинкейд, не ви чух да влизате. За мен е удоволствие да ви видя отново.
— За мен също — дарих го с усмивка, достойна за награда.
— Тази вечер сте официална — каза той, като огледа роклята ми. — Специален повод?
— После ще ходя на танци. Всъщност не мога да остана дълго.
— Да, разбира се. Имате ли време за чай?
За момент се поколебах, но Картър каза «да» в главата ми.
— Да.
Ерик отиде да сложи водата, а аз разчистих масата — всеки от нас влезе в обичайната си роля. Когато се върна с чая, научих, че пак е от тематично подбраните билки. Този път се казваше «Яснота».
Направих на Ерик комплимент за чая, като през цялото време се усмихвах и давах най-доброто от себе си, за да го очаровам. Дори поговорих за незначителни неща, преди да се втурна с главата напред към същността на мисията си.
— Искам да ти благодаря за помощта, която ми оказа миналия път за пасажа от Светото писание — обясних аз. — Това ми помогна да разбера някои неща за падналите ангели, но признавам, че… се чувствам тласната в странна посока.
— О? — Гъстите му сиви вежди се извиха, докато поднасяше чашата към устните си.
Кимнах:
— В пасажа за падналите ангели… се споменават онези, които са се оженили и са имали потомци. Потомци нефилими.
_Не си пилееш времето_, сухо отбеляза Картър.
Старецът ми кимна заговорнически, макар че бях направила съвсем обикновена забележка.
— О, да, нефилимите са очарователна тема. Доста спорна материя според библейските учени.
— Как така?
— Е, някои последователи не обичат да им се напомня, че ангели — най-светите от светите, паднали или не — се занимават с такива презрени дейности. Идеята, че техните полубожествени мелези може би се разхождат по земята, е още по-шокираща и доста вбесява вярващите.
— А вярно ли е, че нефилимите са сред нас?
Ерик ми отправи една от лукавите си усмивки:
— Отново ми задавате въпрос, с който ме изненадвате, че не знаете отговора.
_Видя ли? Прави това и с мен. Избегна въпроса._
_Двамата с Джером го правите през цялото време_, изстрелях аз отговора си към ангела. На Ерик отвърнах:
— Е, както съм ти казвала и преди, познанията ми са доста ограничени.
Той се позасмя и аз наблегнах на темата:
— Има ли ги или не?