Дни на кръв и звездна светлина

Сега обаче всичко стана много по-сложно. Войната с химерите приключи и се задаваше нова, но вече беше трудно да изпита онова просто чувство за праведна кауза, което го съпътстваше в битките със зверовете.

Стелианите бяха серафими. На всичкото отгоре не знаеше почти нищо за тях, никой не знаеше много за тях. Далечните острови съвсем буквално бяха на другия край на света – когато над Империята грееше слънце, там светеха луните и обратно; те никога не можеха да споделят дните и нощите на Империята, нито пък имаше друго общо между тях. Ако някой там е навредил на Империята по какъвто и да е начин, то не беше се отразило на обикновените жители; народът не изпитваше неприязън към своите далечни и загадъчни братовчеди. Нево съдеше за това по собственото си семейство. Можеше дори да си представи какво ще приказват там, когато се разбере, че Йорам е обявил война.

– На кого? – би попитал баща му, онемял от изненада. – Та той дори не знае как се казва царят на този народ!

– Ако изобщо е цар – допълни майка му. – Чувала съм, че те имат царица.

– Точно така. Наистина ли въздушните елементали били нейни шпиони?

– Наистина. Тя можела да убива само с поглед и готвела бури в огромен котел, за да ги праща през морето. – И тя ще се подсмихне при тези думи. Майка му направо се смееше с глас, когато уж се подсмихваше и много обичаше безсмислиците. Баща му имаше гръмовен смях, но и горчиви бръчки, оставени от грижите.

– Ама че неприятел са си избрали! – Нево си представяше как ще се разлюти баща му. – Все едно да мяташ камъни в дълбока пещера и да чакаш какво ще изскочи отвътре.

Сега Нево наистина чакаше да види какво ще излезе от всичко това. Преди две седмици проводиха пратеници с декларацията на Йорам за обявяване на война, но никой още не се беше върнал, нито се чу нещо за тях. Какво ли значеше това? Дали се бяха изгубили по пътя за Далечните острови и не бяха успели да предадат свитъка? Значи, тогава ще си спестят войната единствено благодарение на лошата ориентация на пратениците.