Дни на кръв и звездна светлина

Парфюмът ѝ беше толкова деликатен, че нищо чудно да беше естественото ухание на тялото ѝ.

Зачуди се какъв ли цвят са косата и очите ѝ.

"Престани. Никога няма да разбереш."

Преминаването по стъкления мост траеше кратко, Астре за кратко се мерна под краката им и пак се скри, когато стигнаха другия край. Момичето беше доставено. Край портата Алеф я пресрещна управителят и тя мина през нея, без дори да хвърли прощален поглед към своите придружители.

Колкото и да е нелепо, това го жегна. Мигар очакваше тя да го забележи, да усети, че изпитва жал към нея?

Нево си даваше сметка, че в униформата на императорската стража той е също толкова безименен за нея, колкото и тя за него. Тази мисъл го обезпокои и го ядоса. Униформата го беше обезличила. Лъскавите сребърни одежди и бухналата китка пера, прекалено дългите клоширани ръкави, които биха му попречили да извади меча – не че досега му се беше налагало, освен на учебната арена – подхождаха повече за урок по танци, отколкото за сражение. Сребърните мечоносци се оказаха не това, което си представяше, когато го преместиха от редовната войска при тях. Спряха се на него заради високия ръст, а не заради умението да върти меча, с което навремето се гордееше. Онзи, който го посочи, не го беше виждал да се бие. Той се заинтригува единствено от външния му вид и сега в парадната си премяна Нево беше като две капки вода с всички останали сребърни мечоносци в Астре. Сигурно майка му би го различила сред другите, но не и една наплашена императорска наложница, независимо дали ще го срещне два или двеста пъти.

Пък и какво го беше грижа?

Изобщо не му пукаше.

Портата Алеф се затвори, а парфюмът на наложницата бе твърде нежен, за да се задържи по-дълго във въздуха. Тя отиваше да изпълни своя дълг и Нево също щеше да продължи да върши задълженията си, без да мисли за нея.

Когато това се случи, той стоеше на пост при портата Алеф. Той и още един от неговата триада застъпиха на мястото на други двама стражи. Останалите от парадния конвой също заеха местата си – навътре във величествената стъклена кула, където Нево никога не беше стъпвал. Описаха му частните покои на императора като дворец в двореца, разположен в самото сърце на Кулата на завоевателя. Портата Алеф беше най-външният вход към тях; оттатък нея коридорите се разклоняваха като лабиринт, така че да няма пряк път към следващите порти – Бет, Гимел, Далет и така нататък според реда на азбукат[12]. Нево беше стигал само до Бет, но останалите стражи твърдяха, че трябва здравата да си напрегнеш паметта, за да намериш пътя по-нататък. Всичко беше от матирано стъкло, толкова много стъкло – дебело и плътно, сияйно като мед, здраво. По време на тренировките ги подканиха да изпробват здравината му с мечовете си и макар да беше много як, Нево не успя да наруши целостта му нито с ритник на ботуша, нито дори с ефеса на меча. Коридорите се виеха като лабиринт, слой след слой полирано непробиваемо стъкло, а фалшивите врати и отсечките без изход допълнително объркваха пришълеца. Това беше и тяхното предназначение – да объркат и хванат в капан нашествениците и наемните убийци.