Дни на кръв и звездна светлина

Единственият неоспорим факт в цялата тази мистерия бе, че преди два дни Астре се събуди с гледката на четиринайсет сребърни мечоносци, люлеещи се на бесилката при Западния път.

– Ами сигурно причината е начинът на доставка на кошницата – каза Хазаел. – Нали си представяш как баща ни се е събудил сутринта, а тя просто си е стояла край леглото му, без някой да може да обясни как е попаднала там. Минала е през десет охранявани порти и е стигнала в самото сърце на светая светих, където той се смята за защитен от всякакви натрапници, включително оживелите сенки.

– Това не е по силите дори на оживелите сенки – обади се Акива и се опита да си представи що за магия стои зад случилото се. Защото заклинанието, което го правеше невидим, не помагаше срещу заключени врати. Нима пратеникът на стелианите е минал през стените? Или е прилъгал някак стражите един по един? Дали пък подаръкът не е изпратен със заклинание? Над това си струваше да се замисли. Докъде се простираха магическите способности на стелианите? Понякога, потънал дълбоко в себе си и съсредоточен върху някое ново магическо предизвикателство, Акива си представяше паяжина от преплетени нишки, метната върху мрачния простор на океана и стигаща чак до островите – зелени острови, облети в светлина с цвят на пчелен мед, а утринният въздух блещука от капчиците изпаряваща се влага и преливащите цветове по крилете на птиците. В такива моменти се питаше дали неговата кръв го прави стелианин. Кръвта на Йорам не го свързваше с императора, защо тогава майчината му кръв трябва да го свързва с нея?

– Четиринайсет Счупени остриета, увиснали покрай Западния път! – Хазаел тихо подсвирна. – Представи си само как ослепително сребристо греят на слънцето.

– Възможно ли е бесилката да удържи четиринайсет Счупени остриета, щом като всички до един са гиганти? – зачуди се Лираз.

– Може да рухне под тежестта им и така веднъж завинаги да се отървем – вметна Акива, говорейки за бесилката, не за стражите. Не изпитваше особена привързаност към Счупените остриета, но не желаеше и смъртта им. Поклати глава. – Възможно ли е императорът да мисли, че сега е в безопасност?

– Ако е така, значи е глупак – каза Хазаел. – Посланието е недвусмислено. Наслаждавай се на тези прекрасни плодове, докато обмисляме как точно да те убием в съня ти.

Най-тревожната новина, мрачна като всички предишни вести и не по-ведра от печалната гледка на огънатата под бремето на четиринайсет стражи бесилка, дойде от извънбрачните. Всъщност на такава новина само извънбрачните биха обърнали внимание, само те можеха да я вземат присърце.