Дни на кръв и звездна светлина

По-късно щеше да се утешава с мисълта, че това не би променило нищо. Защото накрая нищо, казано или направено от него, вече нямаше да има значение. Всичко беше предопределено много преди да се втурне стремглаво в спалнята на императора.

Бълбукащи фонтани, орхидеи, чуруликане и цвъртене на птици в кафези. Таванът приличаше на недосегаем небесен свод – искрящото стъкло беше обсипано със съзвездия от фенери и създаваше илюзия за нощно небе. В средата се издигаше балдахинът, сякаш паметник на плодовитостта. Леглото беше празно.

Йорам стърчеше в средата на спалнята с ръце на хълбоците. Излъчваше мощ. Тялото му се беше наляло с годините, но иначе оставаше яко, белязано от следите на стари бойни рани. Имаше квадратна челюст, а сега лицето му беше почервеняло от ярост с втвърдени от презрение черти. Носеше роба, която разголваше в триъгълник гърдите му и изглеждаше някак вулгарна.

Шепа стражи го бяха наобиколили и както Нево си помисли, точно сега изглеждаха огромни и тъпи. Алиав също беше с тях. Командирът на сребърните мечоносци беше наред да охранява Портата Самех и първи се беше явил; изпревариха го само Намаис и Мизориас, разбира се – личните охранители на Йорам спяха на смени в преддверието. Сега стояха само на крачка от господаря си с лица, които сякаш бяха изписани върху дърво. Байон, главният управител, тежко се подпираше на бастуна си и паралитичното му треперене бе по-видимо от обичайното.

– Значи, не ти си я оставил? – обърна се Йорам към стария серафим.

– Не, господарю. Иначе веднага бих ви събудил, разбира се. За нещо такова...

– Кошница с плодове? – каза недоумяващ Йорам, а после: – Кошница с плодове?! – Яростта му се върна и изпълни стаята с горещина и светлина.

Нево отстъпи крачка назад. Огледа се за момичето. Досега не мислеше трезво, даже изобщо не мислеше; не му беше хрумнало, че ще я види разбулена и изобщо не си даде сметка, че нейната гръд, също като тази на Йорам, ще е... разголена. Щом я зърна – само с периферното зрение като някакво петно плът в най-отдалечения край на балдахина – разбра каква е работата и инстинктът му се задейства: сведе поглед, после без да обръща лице към нея, заотстъпва заднешком към вратата, за да се махне.

– Обясни ми тогава как се е появила тук. – Яростта на Йорам се превърна в лед. – Как е успяла да мине през толкова много охранявани врати и да се озове пред леглото ми.

Нейното странно безмълвие накара Нево да извърне глава.

Наистина беше млада, правилно се бе досетил. И беше цялата изложена на мъжките погледи. Гола. Лицето ѝ още беше по момичешки кръгло, но в заоблените ѝ гърди нямаше нищо момичешко. Имаше буйна червена коса и кафяви очи. Стоеше облегната на стената, без дори да опита да се прикрие и го гледаше втренчено – него – с безизразни очи.