В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Сергей, тебе болял ли те е някога стомах? — попита Рафаел Юсупов.
— Понякога, ако преям. Защо питате?
— Ами така, без причина.
— Да не намеквате нещо, Рафаел Гаязович? — сбърчи вежди Селиверстов.
— А, не. Просто така попитах…
— Между другото, никога не съм бил роб на стомаха си, независимо от добрия апетит. Не съм капризен. Ям всичко. Дори и гвоздеи мога да смеля.
— Гвоздеи ли?
— Да, гвоздеи. Какво толкова?
— А, не, нищо…
— А пък вие, Рафаел Гаязович, би трябвало да се замислите над проблемите на вашия стомах. Имам усещането, че той вече нищо не мели, а всичко изпраща в червата, към изхода. Иначе как да си обясним защо сте толкова слаб?
— Просто при мен, Сергей, КПД-то при преработването на храната е по-нисък. Затова…
— Всичко отива в свирката? — прекъсна го Селиверстов.
— Каква свирка?
— Задната.
— Хайде, хайде! Сякаш при тебе нищо не излиза оттам!
— Излиза — смути се Селиверстов, — но по-малко.
— Не бих казал — многозначително произнесе Юсупов.
— Вие пък откъде знаете?
— Съществуват факти…
— Какви факти?
— Разходът на тоалетната хартия! Нали ти самият като касиер-домакин ми възложи да я контролирам.
— Може би аз просто по-многократно я използвам, отколкото вие, Рафаел Гаязович.
— Да не намекваш, че съм нечистоплътен!
— А вие вглеждате ли се в това, което е излязло? — Селиверстов присви очи.
— Не ми е интересно. Но на теб, Сергей, явно ти е много интересно!
— Всекиму е интересно.
— Не и на мен. Да се разглежда точно това е недостойно занимание.
— Я без префърцунени изрази! Да не би да твърдите, че никога не сте си гледали…
— Никога.
— Не ви вярвам!
— Защо?
— Ами защото, ако бяхте си го погледнали, Рафаел Гаязович, щяхте да откриете там несмляна храна, например морков.
— Между другото, обичам моркови.
— И ги употребявате не само за да си „го“ украсите!?
— Това пък откъде ти хрумна!?
— Храносмилателният тракт не е канализационна тръба — многозначително дигна показалец Селиверстов. — В него храната се мели…
— Смила се — внесе поправка Рафаел Юсупов.
Докато слушах поредната препирня между двамата, си казах, че те поне не са роби на стомасите си. В противен случай съдбата едва ли би ги довела в далечния Тибет и едва ли би ги подложила на толкова лишения. Нещо повече, тук някак си не ни се ядеше. По-силно беше клокочещото от възбуда духовно начало. И Селиверстов, и Юсупов еднакво отслабваха.
Болката постихна. Вдигнах глава, погледнах монаха и го попитах:
— Кажете ми, моля ви, вярвате ли, че плочите и шестоъгълният камък са обработени от човешки ръце?
— Разбира се, че вярвам. Тези хора са били в състояние да обработват не само отделни скали, а цели планини. Например онези… — посочи монахът.
Проследих посоката, в която сочеше монахът, и видях, че планините на противоположния склон наистина бяха като обработени — през тях минаваха хоризонтални бразди, които приличаха на стъпала.
— Не можем да изключим вероятността конкретните планински структури да са със слоест характер, а предизвиканата от вятъра ерозия да е оформила въпросното подобие на стъпала — чу се гласът на Рафаел Юсупов.
— Какво!? — не го разбра монахът.
Тату преведе думите на Юсупов, доколкото му стигаха възможностите.
— А, не! — възкликна монахът. — Не е вятърът! Хора са направили стъпалата!
— Как са ги направили? — не се предаваше Рафаел Юсупов.
— С ръце и глава — смути се монахът. — Така твърди легендата.
— Легендата е нещо сериозно! — не се сдържа Селиверстов.
— Какво е предназначението им? — отново попита подробният Юсупов.
— Не зная. Нищо не пише по този въпрос — монахът сведе очи. Аз също не разбирах предназначението на стъпалата и дори нямах никакви предположения. Тогава още не знаех, че те са способни да намаляват фините енергии при влизането в нашия триизмерен свят от друг, например четириизмерен, който по своята природа е по-зареден с енергии. Трябваше да приключи египетската експедиция, за да се приближа поне мъничко до разбирането на този въпрос. Защото там, в горещия Египет, започнахме да интерпретираме стъпаловидните пирамиди като места за влизане в нашия свят, а класическите островърхи пирамиди — като места за изход от нашия свят.