В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Тогава в Тибет бях по-склонен да приема предположението на Рафаел Юсупов. Някъде дълбоко в душата ми се таеше мисълта, че великата Шамбала, съществуваща едновременно в няколко паралелни свята, навремето е създала тук онова, от което ще зависи нашето бъдеще, и че един ден сред нас ще се появят нови хора, които ще приличат на нас, но ще бъдат други…
На раздяла стиснах ръката на монаха. А Селиверстов толкова дълго я тръска, че според мен го изплаши.
Продължихме по своя маршрут. Крачех и аз, присвивайки се от болка. Свечеряваше се. Скоро спряхме и започнахме да разпъваме палатките. Стомашната болка напълно ме срази. Легнах на земята, останал без дъх и сили в студената тибетска вечер.
Мъртвите не ме бяха пощадили.
Все пирамиди, пирамиди, пирамиди
Не ядох нищо на вечеря — не можех да преглътна нито залък. Момчетата ме изолираха в голямата палатка, а те самите се скупчиха в по-малката. Заявиха, че се страхуват да не нарушат моя сън. А на мен ми липсваше приятелско рамо, на което да опра глава и да превъзмогна страшната болка. Лежах в палатката сам — като в гроб. Досаждаше ми звънтящата нощна тишина. С нетърпение чаках да съмне.
— Х-ъ-р-р! — разнесе се в нощната тишина от съседната палатка.
— Усещам, че ще заспи преди мен — чу се недоволният глас на Рафаел Юсупов.
— Ами да… — отвърна му ядосано Равил.
— Какво сте се разприказвали? Ще събудите шефа! Имайте съвест! — пробуди се Селиверстов.
Настъпи тишина. Звънтяща тишина. Черният покрив на палатката ме притискаше, приличаше ми на пещерите, където се намират… мъртвите.
— Х-ъ-р-р! — разнесе се отново от съседната палатка.
— Е-ех! — шумно въздъхна Рафаел Юсупов.
— Х-ъ-р-р! — прозвуча в отговор.
— Заспива… — въздъхна Юсупов.
— Х-ъ-р-р! Х-х-х-хър… хър… — понесе се от съседната палатка.
— Безсънната нощ е осигурена — чу се трагичният коментар на Юсупов. — Равил, ръгни го с лакът!
— Ей сега!
— У-оп! — избълбука нещо.
— Подейства — обнадежди се Юсупов. — Да заспиваме по-бързо!
Отново настъпи звънтяща тишина. Болката ми не минаваше.
Едно ново „Хър!“ разряза тишината.
— Не успяхме… — последва коментар.
— Х-ъ-р-р! Х-ъ-р-р! — чу се отново.
— Засилва оборотите! Пълен кошмар!
— Ужас!
— Х-ъ-р-р… х-ъ-р-р… х-ъ-р-р!
— По-добре да бяхме легнали до трактор!
— Х-ъ-р-р… х-ъ-р-р… х-ъ-р-р!
Отново се чуха приглушени звуци. Изглежда Равил подбутваше Селиверстов с лакът.
— У-оп! — отривисто се разнесе в тишината.
— Не е за дълго… — в гласа на Юсупов нямаше ни капчица надежда.
— Хър! — сякаш потвърди Селиверстов.
— Ех…
— Бутни го пак!
— Ами аз какво правя!?
— У-оп!
— Пак го ръгни! По-силно!
— Що ме ръгаш, бе? Не ми давате да спя! — обади се сънено Селиверстов.
— Хъркаш!
— Аз ли?
— Обърни се!
— Накъде?
— По корем!
Две-три минути се чуваше някакво шумолене.
— Натикахте ме направо в стената на палатката — въздъхна Равил.
— И мен ме смазахте — добави Юсупов.
— Какво искате? Седнал ли да спя!? — недоволно избоботи Селиверстов.
— Я чуй, Сергей, поседи малко и почакай ние с Равил да заспим. После хъркай, колкото ти се иска.
— А вие няма ли да хъркате?
— Не, разбира се!
Шумоленето ми подсказа, че Селиверстов наистина се е изправил, седнал е и чака Равил и Рафаел да заспят.
— Ф-ю-у — раздаваше се от време на време в тишината. Усещаше се, че Сергей пуши през малкия отвор на палатката.
— У-гу-гу — появи се нов звук.
— Заспива, мръсникът — изкоментира на глас Селиверстов.
— У-гу-гу!
— Засега само единият.
— У-гу-гу… у-у-у-ур-ур-ур… ур-р-р…
— Мъжецът трябва да се тренира — многозначително изрече Селиверстов.
— Ур-р-р… ур-р-р… ур-р-р…
Отново се чу шумолене. Разбрах, че Селиверстов си ляга, разбутвайки Равил и Рафаел. За известно време Юсупов замлъкна, но после тишината отново бе нарушена:
— Ур-р-р… ур-р-р… ур-р-р…
Изведнъж сред еднообразните звуци прозвуча като изстрел: