В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Главата ми забръмча от пренапрежение. Каменната плоча на Миларепа лежеше пред мен. Едва повдигнах глава и си прошепнах: „Благодаря ти. Боже, че ми прати тези мисли!“.
Още веднъж ще изброя какво може да постигне силата на мисълта. Списъкът е доста дълъг: да прехвърля от едно пространствено измерение в друго, да преобразува енергията на едно пространствено измерение в енергия на друго, да дематериализира, да материализира, да създава антигравитация… А колко още феномени може да роди мисълта, която ни посещава и денем, и нощем! Колко чудеса биха се осъществили, ако я освободим от натиска на заблудените души! Та нали тя се ръководи непосредствено от… самия Бог!
В този миг осъзнах, че хаотичните ми предположения се бяха подредили в стройна система. Това чувство ми беше познато! То никога не ме е подвеждало! Щом възникнеше, аз се надигах, отивах в операционната и смело пристъпвах към операцията. След като приключех с последния шев, откъсвах поглед от микроскопа и за да не ми се присмеят операционните сестри, тайно отправях взор към небето. Лицето ми бе скрито под хирургическа маска и аз тихичко прошепвах: „Благодаря ти, Боже!“
— Той дълго мисли — каза монахът и ме посочи, когато излязохме от манастира. — Това е добре.
После разказа вече известната ми легенда за борбата между Миларепа-йога и Бонпо-йога, когато двамата стигнали до върха на свещения Кайлас и по време на двубоя разрушили северната му страна.
— Миларепа-йога е допуснал грешка, като е влязъл в двубой с Бонпо-йога — разказваше той. — Заради нея не са му простили и не са го пуснали в Царството на мъртвите. Освен това са изличили от паметта му заветното заклинание. Затова Миларепа сам е започнал да прокарва отделен вход натам… където са Вечният живот и щастието…
Сведох очи и си помислих за правото на човека да греши. Спомних си за едно момиче, чиито родители до такава степен го надзираваха и се страхуваха да не направи нещо фатално през пубертета, че тя в крайна сметка им се възпротиви. И пожела да греши. Мечтаеше да греши.
Веднъж ми разказа следното: „Изпаднах в истерия. Започнах да чупя чинии. Замерях с всичко, което ми попадаше под ръка!“
Котката се скри в ъгъла! Родителите ми се втрещиха! А аз им викам: „Вие какво, гледате ме като писано яйце! Предпазвате ме от грешки, така ли? Да не би вие самите никога да не сте грешили!? Та нали сте събрали акъл точно чрез грешки! И аз искам, искам да получа своите синини и да се науча да живея, а не да следвам вашите указания като някаква безлична мухла! А може би точно това искате, за да демонстрирате пред мен своята «мъдрост»? Показвайте я, ама не пред мен — сополанката, а пред другите, които също са се поучили от своите грешки! Май няма да ви мине номерът! Страх ви е да го сторите пред тях! Опасявате се, че вашата «мъдрост» ще се окаже пълна глупост! Пред мен, недозрялата, може, така ли!? Не мен предпазвате от грешки, а удовлетворявате своето самолюбие! Аз пък искам да допускам грешки! Искам, искам, искам…“
Скоро момичето напусна семейството си, отиде да живее под наем и започна така да греши и да отмъщава на родителите си. После навакса изпуснатото истерично, пресилено, усещайки дълбоко удовлетворение от всяка своя грешка. Разбира се, родителите й отначало се възмущаваха и дори се отрекоха от нея. След време родителският дълг отново ги върна към дъщеря им. Тя обаче ги измерила от главата до петите със студения поглед на чужд човек.
— Остарели ми изглеждате — отбелязала сухо.
Запълнило дефицита от грешки, момичето благопристойно сключи брак с напълно приличен, леко пълничък и мекушав младеж, с когото заживя в нашия триизмерен свят, пълен с противоречия и контрасти, където няма само бяло, а задължително се появява и черното, за да можем чрез взаимния им контраст да се радваме на широкия свят.
Мъжът й се оказа домошар и абсолютно образцов съпруг, който винаги кимаше одобрително и никога не й възразяваше. Веднъж тя не изтърпяла и му тръснала: „Ех, Ваньо, да беше отишъл някъде да се позабавляваш с други жени! Защо все вкъщи седиш!?“
Щом излязохме от манастира на Миларепа и разреденият въздух на височина 5000 метра изпълни дробовете ми, си спомних още един подобен случай. Живяло едно красиво момиче. С едри гърди, с дълга плитка и елегантна походка. То имало безброй обожатели. Започнало обаче да се среща с един мъж и скоро забременяло. Гинекологът „зарадвал“ бъдещата майка, като й казал, че ще има близнаци. Тя обаче бързо разбрала, че не обича бащата на своите деца. А поставяла любовта на първо място в живота си, в това число и към децата, които носела в утробата си. Тогава напуснала мъжа, с когото имала връзка, и станала самотна майка на две прекрасни дечица — момченце и момиченце. Пристигнала с тях в дома на родителите си. „Какво пък толкова!“ — казали те и взели на ръце двете напикани и врещящи бебета. Родителите й разбирали, че дъщеря им е допуснала грешка и че не е постъпила „като хората“. Но те я обичали и знаели, че тя поставя любовта на първо място.