В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Обърнах се към монаха, който стоеше до мен и го попитах:
— Кажете, моля ви, някой влизал ли е в пещерата на Миларепа? Действат ли там тантрическите сили, които са непреодолими за човека?
— Действат и още как!
— Какви са те? В някои сомати-пещери предизвикват ослепяване, онемяване, уплаха, главоболие или внезапна слабост. Тук как е?
— Не зная. Не съм влизал… — сконфузи се монахът.
— И все пак?
— Сигурен съм само, че там е много страшно! Хората изпадат в паника! Обзема ги страх, че просто ще умрат, без да станат мъртви, а техните кости…
— Много кости ли има в пещерата?
— Твърди се, че са много.
— А защо са влизали хората?
— Искали са да станат мъртви.
— И са умрели?
— Да.
— Но не са станали мъртви?
— Не, не. Просто са умрели. Мъртвите сами избират онези, които са достойни да станат мъртви — изгледа ме монахът. — Да не би и вие да искате?
— Аз ли? — този път аз се сконфузих. — Едва ли ще мога… Засега съм си тук…
— Аз също… съм тук… засега… — отвърна монахът.
Какво огромно значение има за Земята феноменът сомати! Колко велик е подземният свят, където, освен Шамбала има и много мъртви. Те живеят, без да се грижат за своето тяло. Не губят време да приготвят храна, да ходят до тоалетната, да дишат, да се обличат и гримират. Те знаят, че техните тела са необходими само в случай на глобална катастрофа. Тогава те ще влязат в „машината“, наричана тяло. И отново ще започнат телесен живот, изпълнен с грижи за стомаха, за да продължат божествения експеримент по усвояването на материалната страна на живота. Как не им се иска сигурно да се занимават със стомашни проблеми, щом могат вечно да пребивават в отвъдното и прекрасния свят на мислите. Оттам те съзерцават своите тела, с които са свързани чрез „сребърна нишка“. Те им напомнят, че дълг на духа или на човека-мисъл е да не късат тази връзка с планетата Земя, в чиито дълбоки подземия се намират техните „машини“.
Монахът ме гледаше изпод вежди. Пред мен се намираше шестоъгълният камък. А мислите ми весело кръжаха и ми припомняха за своята сила. И ми повтаряха, че главното в човека е мисълта. Защото на онзи свят човекът всъщност е мисъл. Той се е зародил там, в света на мислите или в света на свободното време, който се управлява непосредствено от самия Бог — Властелина на свободната енергия на времето.
Без да искам, си спомних обичайните за руския човек разговори в кухнята, когато двама-трима мъже или жени с чаши водка в ръка опушват помещението като лисичарник и така се разгорещяват от разговора си, та им се струва, че ги чува целият свят. Светът наистина ги чува. Убеден съм, че нито една мисъл не отминава просто тъй. А ако хората пускат в пространството прекалено много еднотипни мисли, в даден момент те се сумират и започват самостоятелно да влияят върху съзнанието им. По време на революционни ситуации това явление се нарича политическо настроение на масите. Японски изследователи намериха научно обяснение на този факт.
Те описват така наречения феномен на стотната маймуна, при който една от тях се досетила да измие батата (сладък картоф), хвърлен от учените в пясъка. Тази „прогресивна“ маймуна научила и някои от събратята си (за да не им скърца пясък между зъбите), а те от своя страна обучили други. Когато бройката им достигнала цифрата сто, изведнъж всички маймуни по японските острови (а те са много!) едновременно се научили да мият бататите, хвърлени върху пясъка. Задействал се е някакъв мощен информационен механизъм за натрупване и разпространяване на мисли.
Спомних си разказа на една моя английска пациентка, която сподели с мен, че причина за болестта й е стресът, предизвикан от факта, че любимият й напуснал родния Лондон и заминал за Ню Йорк, където му. Предложили по-изгодна работа. Когато след една година се срещнали отново, тя не могла да го познае — бил станал безобразно алчен. Тя дълго се опитвала да се пребори с алчността му, но нищо не постигнала. Пред нея стоял същият лондонски младеж, но в очите му горяла друга страст — парите. Пред тях красивата англичанка губела по точки. Веднъж той й казал дори, че е неин ред да плати за вечерята в ресторанта. Тя беше абсолютно убедена, че Америка е „заразила“ нейния любим. Тя смяташе алчността за заразна болест, а Щатите — за „инфекциозна бомба“
Разбирах, че ненапразно гениалният руски учен Влаил Петрович Казначеев е предложил термина информосома, като доказа, че информацията може да се разпространява по неведоми начини. Струва ми се, че в основата на тези информосоми лежат, ако мога така да се изразя, „концентрати от мисли“. Те са способни нахално да се внедряват в други организми, принуждавайки ги да мислят или да вършат заложеното в „концентратите от мисли“.