В обятията на Шамбала

Другата пирамидоподобна конструкция — №59, беше грамадна и твърде сложна. Докато вървяхме през долината, зад обикновения, покрит с камъни тибетски хълм, се показа нещо огромно и стъпаловидно, високо най-малкото 700–800 метра. Това „нещо“ рязко изпъкваше на фона на обкръжаващите го планини.

— О-хо! — възкликна Равил. — Това се казва пирамида!

— Да бе… — обади се Рафаел Юсупов.

— Шефе! Какво ще кажеш да се изкатерим по склона, а после да се качим и на самата пирамида? — предложи Равил.

— Не бива — отвърнах мрачно.

— Защо?

— Всички подобни на пирамида конструкции са защитени от огледалата на времето. Засега не разполагаме с карта-схема на Града на боговете. Но ще я съставим! На всяка цена! Ненапразно постоянно сверявам координатите на всяка конструкция. Ако се изкатерим, не е изключено да попаднем под въздействието на сгъстеното време и да се превърнем в старци.

— Така е — съгласи се Селиверстов.

Като се приближихме към „стъпаловидното нещо“, различихме куб с размери 50 на 50 метра, който се издаваше напред от едно от стъпалата.

Сякаш силите ми се възвърнаха и забравих за болката. Отново започнах да обикалям хълмовете заедно с Равил. Скоро пред нас се отвори гледка към цялото гигантско каменно съоръжение. Двете стъпаловидни конструкции бяха съединени от огромна каменна дъга, дълга не по-малко от два километра. Ясно личеше, че скалата на гигантското съоръжение беше различна по структура от околните тибетски хълмове — на места покритият със сняг камък блестеше като огледало. Изглеждаше така, сякаш на мястото на това съоръжение навремето се е извисявал обикновен планински връх, който строителите са обработили и оформили в необикновена конструкция. „Тук сигурно са използвали каменния лазер“, казах си аз, после старателно я скицирах.

— Равил! Според теб за какво е построена цялата тази конструкция?

— Не зная, шефе — отвърна той.

— И аз… — признах си тихо.