В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Ненапразно е толкова гадно да си в компанията на скъперник. И колко приятно е да седиш до светъл човек!
Продължавах да стоя на едно място, без да откъсвам поглед от шестоъгълния камък на Миларепа. Момчетата не ме подканяха. Те разбираха и, струва ми се, мъничко ме съжаляваха заради наплива на вездесъщите мисли, които толкова превъзбуждаха мозъка ми, че той направо сипеше градушка от купища информосоми. А на мен ми беше тъжно, защото недоумявах как така хората не могат да разберат, че щастието не е в парите.
За себе си вече бях убеден, че мисълта няма как да не е живо същество. Родоначалният онзи свят — пра майката на всички форми на живот, е свят на мислите. Всеки озовал се там се превръща в човек-мисъл — свободен, изначален и велик. И е направляван единствено от Създателя, дарил всичко живо с най-важното — способността да мисли.
„Страхувайте се от лошите мисли!“ — прииска ми се да извикам. Чудесно е, че понякога страстно желаем да се скупчим в една кухня и като освободим с помощта на алкохола и цигарите своите мисли, да си поговорим на най-различни теми. Но, моля ви, говорете добронамерено!
Продължавах да съзерцавам шестоъгълния камък. Скоро мислите ми се прехвърлиха към мъртвите. Разбрах защо са ни необходими те. Мъртвият също е човек-мисъл, но земен. Той е необходим тук, на Земята, защото човекът-мисъл от онзи свят е космически. На Земята е пълно с проблеми — трябва да се охраняват свещените заклинания, да се следи мисленето на хората, които се опитват да попаднат в сомати-пещерите, да се определя степента на заплаха от появата на глобални катастрофи и т.н. Ние не знаем нищо за мъртвите и не разбираме ролята им за живота на Земята.
А тя е колосална!
Мъртвите, чиито тела пребивават в дълбоките подземия на Тибет и Хималаите, са стражите на нашите мисли! Ненапразно йогите се стремят поне мъничко да приличат на тях, като се отказват от телесните грижи и чрез медитации влизат в земния свят на мислите! Неслучайно и Миларепа-йога се е стремял да стане мъртъв! И ненапразно казват за йогите, че прочистват аурата на Земята!
Внезапната болка в стомаха прекъсна мислите ми. Разбрах, че някой от мъртвите ги е прочел и е решил да ме прочисти още повече, като изгони от мен по-голямо количество от натрупалата се отрицателна енергия. Леко се присвих, сдържайки стоновете си. Издаде ме обаче болезнената гримаса.
— Шефе, какво става? Пак ли те заболя? — Селиверстов внимателно сложи ръка на рамото ми.
— Не ми обръщай внимание! Долината на смъртта… бих я нарекъл Долината на мъртвите… Там важат законите на мъртвите и няма място за законите на живите! Само онзи, който може да приеме техните закони, като премине през изпитанията… Нима целият ни живот е тотална грешка!? — изхриптях аз.
Мътният ми поглед обходи околните планини. Те сякаш се полюшваха в разредения въздух и ни подсещаха, че не са мъртви. Дали изобщо в природата съществува нещо наистина мъртво? Може би с тази дума древните са изразявали понятието неподвижно, понеже са знаели, че всичко в природата е живо? А може би онова, което е неподвижно в материалния свят, в света на мислите води по-интензивен живот от онези, които умеят да движат ръце и крака? Може би…
Внезапно се усетих като някакъв звяр в зоологическа градина! Нима на мъртвите им е разрешено да проникват в мислите на всеки от нас? За миг забравих за болката и разбрах, че навярно е така. Нещо повече — на мъртвите им е позволено да влияят върху нашите мисли, да ни наказват и прочистват. Какво пък толкова, че живеем пред погледите им, сякаш сме в зоопарк! Ако поддържаме чистотата на мислите си, тогава няма да имаме какво да крием!
Всеки човек в една или друга степен е способен да чете мислите на другите хора. С ръка на сърцето трябва да си признаем, че много често вярваме не на думите, а на очите, в които се взираме. Колко често ми се случва! Я се опитайте да поговорите с човек, който не ви гледа в очите — веднага ще усетите дискомфорт. Няма да ви достига информация! Нашият дух е притаен, но въпреки всичко се проявява и доказателството е, че всички ние взаимно си четем мислите — поне отчасти. Но на нас ни е оставено само това „отчасти“.
Пак се намръщих от болка. Свалих раницата и извадих хапчетата за стомах. Сложих ги върху пресъхналия си език и усетих, че не мога да ги преглътна. Равил ме забеляза и ми подаде шише вода.