В обятията на Шамбала

След няколко години неочаквано срещнах младата майка на улицата и я попитах как са децата.

— Растат — отговори тя, озарена от майчинското си щастие.

— А как е личният живот? Срещна ли някого…

— О! — смути се тя. — Срещнах. Много ме обича, истински, по мъжки…

— А ти него?

— Да.

— Заедно ли сте?

— Не. Той е женен. Но нали не е задължително. Казват, че първата жена е от Бога. Затова пък…

— И всичко това в името на любовта?

— А как да живея, ако не изпитвам любов! Само за да постъпя „като хората“? Ако майката не усеща любов в душата си, то и децата й ще пораснат неспособни да обичат.

— Виждам, че изобщо не се разкайваш — погледнах я с добри очи.

— Бог ми изпрати тази грешка, за да изпита любовта в моята душа — отговори тя, свеждайки поглед.

Тези думи се бяха врязали в паметта ми. Осъзнах, че грешката е преди всичко изпитание, изпратено от миналото по твоята кармична линия. Разбрах също, че критерий за оценка на поведението е любовта, която си длъжен да съхраниш в душата си. „Нима наистина са се свършили мъжете, заслужаващи да бъдат обичани истински?“, помислих си с негодувание.

Спомних си и предсказанието на Елена Блаватская, че човечеството вече излиза от „материалната яма“ и че в по-нататъшното му развитие ще се засилва духовният компонент в човешката душа. В това отношение ние, мъжете, като че ли изоставаме от жените. Тях природата ги е дарила с по-голям чувствен потенциал. Те често скучаят с нас, защото преизпълнената им с чувства душа се нуждае да ги отдаде, а не да съзерцава тъпо планината от мускули, върху които е опъната тениска с твърде къси ръкави, за да се демонстрира цялото „мъжко достойнство“. Получава се така, че много жени предпочитат да са самотни, но верни на мечтата си. Други стават самотни майки, за да възпитават момчетата като истински мъже на бъдещето — антиподи на планините от мускули в прилепнали тениски, а момичетата — като принцеси на бъдещето, които с един поглед ще облагородяват всичко наоколо и ще внушават на хората, че скоро ще настъпи „чувственият век“. Сигурно много грешки ще допуснат хората, следвайки този път, но те все по-добре ще разбират, че не бива да живеят ограничени от понятието „като хората“, а според това, което им „повелява душата“. А грешките — тези вездесъщи душевни изпитания, упорито и деликатно ще ги подтикват да осъзнаят основополагащото понятие Чиста душа. Някой ден, нека дори да е в далечното бъдеще, те ще усетят великата радост да бъдат чисти. После ще започне новата ера — ерата на чудесата, на онези чудеса, които се намират например тук, в Града на боговете, но не са създадени от нас, поне не и засега.