Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Вижте! — извика Алекс, намиращ се най-близо до прозореца. Останалите се скупчиха пред стъклото. В далечината се виждаха пет флотски транспортера TS-7, теглени с привличащи лъчи от същия брой големи аркусиански кораби.
— Това са аркусиански разрушители! — извика Мегън, която изучаваше класификацията на аркусианските бойни единици. Разрушителите превишаваха два пъти по размер транспортерите, но изглеждаха дребни в сравнение с „Перперикон“.
— Разполагат със сериозна огнева мощ, плюс по една малка ескадрила аркусиански изтребители на борда си — продължи да обяснява възбудено Мегън. Чуха се серия приглушени тътнежи, чашите с чай затракаха деликатно от вибрациите. Мощните плазмени оръдия на „Перперикон“ бяха приведени в действие и насочиха унищожителната си сила срещу врага. Отсреща се видяха множество присвятквания — те отвръщаха на огъня. Секунди след това цялото пространство между „Перперикон“ и аркусианците се озари от десетките плазмени снаряди, летящи в едната и в другата посока. Леките вибрации преминаха в съвсем осезаемо друсане, когато противниковите снаряди се взривяваха в корпуса на „Перперикон“. Експлозиите зловещо кънтяха в малкото помещение, където се намираха четиримата. Инстинктивно Алекс се разкрачи, за да заеме по-стабилна поза, тъй като пода се клатеше под краката му.
— Спокойно! — извика Мегън. — Корпусът на „Перперикон“ е толкова здрав, че тези снаряди само го одраскват! — говореше тя, но дали наистина беше така? Сред отблясъците на плазмените снаряди, Алекс успяваше да различи петте аркусиански разрушителя. Единият гореше. Явно Лао Ян съсредоточаваше цялата огнева мощ на „Перперикон“ в него. След секунди Алекс забеляза малки червени светлинки, излитащи като рояк пчели от кошер. Всеки един от разрушителите пускаше своята малка ескадрила от космически изтребители. Те се насочваха към „Перперикон“ и ставаха все по-големи.
— Къде са нашите?! — извика нервно Зак. Сякаш в отговор на въпроса му, една сребриста светлина се стрелна откъм кораба и се впусна в посока на противниците. След нея профуча още една и още една. Това бяха ягуарите на „Перперикон“, които се включваха в битката, за да защитят кораба. Четиримата приятели нададоха радостни възгласи, когато ятото сребристи светлини се изстреля към приближаващите противници. В далечината не се различаваха много подробности. Сребристите светлинки се смесиха с червените и започнаха да се гонят в огромен рояк. Всеки един от разрушителите имаше на борда си по десет изтребителя, което правеше общо петдесет. Приблизително толкова бяха и сребърните светлинки. Но защо, питаше се Алекс?
— На борда на „Перперикон“ има над сто изтребителя. Защо не ги изстрелят всичките? — попита възмутено.
Габриела, която подобно на него беше наясно с тези факти също недоумяваше:
— Не мога да разбера, що за тактическо решение?! Това е по-малко от половината ескадрила?
В далечината се виждаха проблясъци от експлозии, след което някоя червена или сребриста светлинка спираше да свети. Битката ставаше все по-ожесточена. Същевременно разрушителите продължаваха да обстрелват „Перперикон“, който отвръщаше на огъня. Единият от вражеските кораби изглежда се намираше почти извън строя, но останалите стояха незасегнати и бомбардираха „Перперикон“ с цялата си огнева мощ. Корабът се тресеше все повече.
— Усещате ли? — Зак подуши въздуха в стаята.
До обонянието на Алекс започна да достига едва доловима миризма на изгоряла пластмаса.
— Дали на борда са избухнали пожари?
Изведнъж почти изгуби представа какво се случва, защото прозорецът, през който гледаха се озари от ярка светлина. Четиримата инстинктивно закриха очите си с ръце, за да се предпазят. След секунди силата на светлината намаля и те успяха да погледнат. Пред очите им се разкри поразителна картина. Разрушителят, срещу който „Перперикон“ съсредоточаваше стрелбата си, не издържа и се взриви в експлозия, чиято ярка светлина за малко не ги ослепи. На негово място сега имаше сияеща мъглявина, чиито цветове се преливаха от пурпурно до златисто и оранжево. Около мъглявината се рееха останки от кораба. „Ако не беше ужасно, щеше да е много красиво“ — помисли си Алекс. Почувства облекчение, защото това означаваше, че битката е към края си. „Перперикон“ пренасочи стрелбата на плазмените си батареи срещу следващия от четирите оцелели разрушителя.