Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Няма да издържат още дълго! — предположи Мегън. — Ако искат да се спасят, трябва да се оттеглят още сега! — добави тя, но оптимистичната ѝ прогноза се оказа преждевременна. Разнесе се оглушителен гръм и всичко се разтресе толкова силно, че за миг четиримата се оказаха паднали на пода. Празните порцеланови чаши се търколиха от масата и след секунда стояха разбити на пода. Алекс знаеше какво означава това. Вече го бе преживял, когато транспортерът, с който пътуваха, попадна под атака на аркусианците. Тогава оръдейната кула се взриви от попадение на вражеска ракета, само че сега експлозията звучеше дори още по-мощно.
— Аркусианците са се целили в оръжията на „Перперикон“ — промълви Мегън, докато се изправяше.
— Май, взривиха някое от плазмените оръдия — добави Зак.
— Няма да се учудя, ако е било цяла една батарея — предположи Габриела.
Отекваха вторични експлозии. Взривяваха се запасите от боеприпаси. Това означаваше голям пожар и много жертви. Сега вече миризмата на изгоряло ставаше все по-осезаема. В корпуса на „Перперикон“ зееше отворена рана, изхвърляща пламъци, но корабът се държеше. Останалите му оръжия продължаваха да бълват плазмени снаряди и ракети срещу аркусианските разрушители. Единият от тях изглеждаше така, сякаш скоро щеше да последва съдбата на първия, взривил се преди няколко минути. Многобройните пробойни по корпуса бълваха огнени езици от бушуващите във вътрешността му пожари. Междувременно се случи още нещо обнадеждаващо. Втори рояк от сребърни светлини се насочи от „Перперикон“ към мрачното пространство напред — остатъка от изтребителите. От първоначално сражаващите се светлинки бяха останали около една трета. Сега обаче сребристите добиха числено превъзходство. Съвсем скоро щяха да довършат остатъка от червените и да се заемат с допълнително обстрелване на аркусианските разрушители.
— Защо чак сега?! — възмущаваше се Алекс. Ако от самото начало бяха взели участие всичките ягуари, може би щеше да бъде предотвратена голямата експлозия. Сигурно десетки членове на екипажа сега лежаха обгорени и обезобразени вследствие на тази нелепа грешка. Алекс не проумяваше стратегията на Лао Ян и останалите от командването на „Перперикон“. Лицето на Габриела стана още по-напрегнато. Сега вече всички изтребители се включиха в битката. Това можеше да означава само едно — Арвин със сигурност участва. Тя наблюдаваше втренчено малките проблясъци в далечината, отразяващи се в кафявите ириси на очите ѝ, трепвайки едва доловимо всеки път, когато угасваше някоя сребърна светлина. Отново ярка експлозия заслепи четиримата. Когато погледнаха, аркусианските разрушители бяха станали с един по-малко. Всички бурно изразиха радостта си, с изключение на Мегън, която се взираше напрегнато в пространството.
— Какво има? — попита я Зак, който първи забеляза, че тя не споделя въодушевлението им.
— Нещо не се връзва! Защо останалите аркусианци не отстъпват? Очевидно е, че ги превъзхождаме, освен ако…
В този момент от светлинна скорост излязоха други два аркусиански разрушителя. От тях незабавно се изстреляха подкрепления от изтребители, които се включиха в общото меле, а пък новодошлите бойни кораби веднага се заеха да обстрелват „Перперикон“.
— На тяхна територия сме! — промълви Мегън, стискайки юмруци. — Колко ли още аркусиански единици се намират в близост и скоро ще се озоват в помощ на събратята си? — Отекна втора голяма експлозия на борда на „Перперикон“. Този път четиримата успяха да запазят равновесие, но лицата им приеха още по-напрегнат вид. Алекс за първи път си помисли, че може би се намират в беда. Лао Ян каза, че няма да има опасност за кораба, но дали не грешеше в преценката си? Може би от командването на Седми флот бяха подценили ситуацията, изпращайки само един кръстосвач на тази мисия, вместо два или три? Битката се ожесточаваше. Силите изглеждаха почти изравнени при изтребителите, а общо петте разрушителя на Аркусианците имаше вероятност да вземат превес над получилия сериозни поражения „Перперикон“. Всъщност колко бяха сериозни пораженията можеше само да се гадае. Това го знаеха единствено хората от мостика, но не и кадетите. През цялото време докато траеше битката петте транспортни кораба стояха безучастно и се рееха в пространството, сякаш екипажите им нямаха абсолютно никакъв контрол върху тях. Изведнъж обаче единият от корабите се съживи.
— Вижте! — извика Мегън, посочвайки в пространството. Явно екипажът успя да възстанови захранването, защото прозорците на кораба отново светеха и двигателите се включиха. Личеше си, че оръдейните установки на кораба са взривени, така че той не можеше да помогне в сражението, но поне успя да се спаси, като включи на максимална мощност двигателите си и изчезна в безпределната космическа шир. Това беше добра новина. Все пак те се намираха тук заради изпадналите в беда кораби. Ако и останалите съумееха да се измъкнат, „Перперикон“ също можеше да се оттегли, без да трябва да се бие до смърт с аркусианците.