Звездни асове

Глава 20 — Сблъсък

— Адмирале, разбирам причината за гнева Ви, но Ви съветвам да се отнасяте с повече уважение към представителите на централното командване — каза мъжът от екрана със студен тон. Това беше генерал Харълд Брик, главнокомандващият на генералния щаб на Звездния Съюз.

— Едва не загубихме цял кръстосвач! Когато ни заповядвате да пратим някой от корабите си в битка, трябва да разполагате с надеждни разузнавателни данни! — адмирал Стаматов беше вън от кожата си от ярост. Тонът му изобщо не се съобразяваше с ранга на човека от другата страна на екрана.

— Разузнавателните данни никога не могат да бъдат сто процента сигурни, адмирале, и Вие го знаете — отговори Брик с все така леден тон. — Екипажът на „Перперикон“ изпълни дълга си, а мисията беше успешна, така че не виждам причини за излишно драматизиране.

— Естествено, какво са няколко човешки живота, които можеха и да не бъдат пожертвани, ако си бяхме свършили работата малко по-добре?!

— Мисля, че разговорът ни приключи, адмирале — каза ледения глас и без да дочака отговор прекъсна връзката.

Адмирал Стаматов изпуфтя, тръшвайки се на креслото си.

— Знаеш ли какво, Лао, притеснявам се от нова война с аркусианците! И не защото флота и войниците ни са слаби или пък аркусианците са твърде силни. Притесняват ме такива идиоти като Брик. С тяхната компетентност ние сами ще се бием, а аркусианците могат просто да си стоят отстрани и да гледат.

— Трябва да разширим собствените си наблюдения над Тъмния сектор — отговори Лао Ян, който в този момент се намираше в кабинета на адмирала. — Очевидно е, че не можем да разчитаме на разузнаването на централното командване. Те тотално не са в час и могат да ни вкарат в голяма беда.

— Съгласен съм! Надявам се новата модификация на ягуарите специално за разузнавателни цели да бъде готова скоро. Тя ще ни даде възможност за по-дълбоко, проникване в Тъмния сектор.

— Също така не е лошо да помислим за модернизиране на корабите си… — допълни Ян — ако все пак мислим да се бием с аркусианците. Последният път ни хванаха неподготвени. Успяха да пратят много точни ракети в улеите за изстрелване на изтребителите и така блокираха половината ни ескадрила.

— Да, това е много притеснително. Ще предам доклада Ви на инженерния отдел и дано измислят някакво подобрение.

Алекс се събуди в необичайно мекото и широко легло в стаята му в хотел „Звезден Изгрев“. Изкуственото слънце се процеждаше през белите завеси, хвърляйки приглушена светлина в помещението, известявайки началото на новия ден. На лявото му рамо се пилееше яркочервената коса на Силвия. Бяха прекарали своята първа нощ заедно. Алекс се наслади за миг на красивото ѝ лице, изглеждащо дори още по-невинно в съня си. Събитията от предния ден му бяха като в мъгла. Опита се да подреди спомените и мислено се върна тринадесет часа назад, обратно на борда на „Перперикон“. След като опасността отмина, колосалните количества адреналин, които организмът му отделяше, за да го държи нащрек се уталожиха и изведнъж се почувства безкрайно уморен. Същото можеше да се каже и за останалите. Лицата на Мегън, Зак, Габриела и дори на Арвин и Златина изглеждаха изтерзани и крайно изтощени. Тъй като нямаше кой да се погрижи за тях, а пожарът в техните квартири тепърва се потушаваше от огнеборците, те нямаше къде да отидат и прекараха остатъка от пътуването в хангара при изтребителите. Арвин и Златина разказваха подробности от битката. Бяха участвали в нея от самото начало. Спомняха си с вълнение момента, в който им е било съобщено, че половината от ескадрилата е блокирана и трябва да се справят сами. Преди да дойдат подкрепленията двамата на няколко пъти са се разминали на косъм от смъртта.