Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Наземен екип, отговорете!
Никой от останалите членове на отбора не отговаряше. Това можеше да означава само едно. Всички бяха „убити“ и сега остатъците от силите на „Дунав“ настъпваха към Страйкъра.
— Добре, хайде да излитаме! — нареди Зак. Кобе и Мегън не чакаха да ги подканят втори път. Тримата бързо скочиха в кабината на кораба. Сега Зак имаше възможност да седне при тях, защото мястото на Алиса стоеше празно. Мегън включи двигателите и те излетяха от платформата, оставяйки зад себе си отбора на Дунав и по-голямата част от собствените си хора.
В този момент на борда на „Перперикон“, Алекс, Силвия, Габриела и Арвин избухнаха в луда радост, след като малкият десантен кораб напусна платформата. Това беше победа за „Перперикон“, при това много героична, след оспорвана битка с превъзхождащ ги по численост противник. Четиримата си пляскаха ръцете и ликуваха. Сега беше почти сигурно, че „Перперикон“ ще се класира за следващия етап на военните игри, измествайки „Дунав“.
Когато тримата герои кацнаха на докинг-станция номер четири, бяха посрещнати от ликуваща тълпа кадети. Из целия кораб цареше празнично настроение. Всички напрегнато следяха развоя на състезанието и сега, когато победата се превърна в реалност, напрежението премина в неконтролируем изблик на радост. „Геройски загиналите“, членове на отбора, кацнаха с друг кораб и също се радваха на не по-малко топло посрещане. Зак и Мегън успяха да се доберат до своите приятели, Алекс, Габриела, Силвия и Арвин.
— Чудесно се справи с ръководенето на цялата операция! — каза Арвин, потупвайки Зак по рамото.
— И Мегън също беше супер! Противовъздушната отбрана на „Дунав“ се оказа много сериозна! — добави Габриела.
Шестимата се запътиха към централната зала, където купона по случай победата продължаваше. Докато всички безгрижно се веселяха, Мегън забеляза, как Зак стои сам, загледан през един от панорамните прозорци. Погледа му сякаш се рееше сред звездите, докато отразената светлина от намиращата се в далечината платформа очертаваше контурите на лицето му. Приближи се и го хвана за ръка. Той се обърна към нея и се усмихна стараейки се да изглежда весел. След малко двамата се отделиха от прозореца и седнаха сами на едно сепаре, докато всички останали танцуваха. Зак я обгърна нежно с ръце и промълви:
— Днес беше супер! Истински боец!
Усмивка се появи за кратко на лицето ѝ. Той звучеше искрен, но все пак нещо го мъчеше?
— Зак, откакто приключихме състезанието, дори в пилотската кабина ми изглеждаше някак тъжен. Има ли нещо?
За момент приятелят ѝ се облегна назад, поглеждайки към тавана, сякаш търсеше думи, с които да започне.
— Ами, не знам как да ти го обясня… Тези състезания… целта им е да ни подготвят за това, което ни чака. За истинските битки.
— Ние с теб вече преживяхме една истинска битка…
— Да, но днес… взех решение, което коства живота на целия ми отряд.
За миг настъпи мълчание.
— Е, това беше правилното решение, пък и те не умряха в действителност! Какво си го слагаш на сърце?
— Там е работата, много мислех — Зак се извърна целия към нея и тя забеляза блясъка в погледа му. — Как щях да постъпя, ако това се случваше наистина? И колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че бих направил същото. И това ме ужасява.
В първия момент Мегън не отговори нищо. Продължи да гледа Зак в очите и след няколко секунди промълви:
— Значи това е било единственото възможно решение…
— Сигурно…
— Ако не беше действал по този начин, щяха да убият мен и останалите от пилотския екип. Тогава дори да стигнехте някак до кораба, нямаше да имате с какво да се спасите. Щяха да ви избият до крак, а мисията щеше да бъде провалена.
— Така е… — съгласи се Зак и я притисна към себе си. — И все пак ми се иска никога да не ми се налага да взимам подобни решения…
През следващата седмица се състояха и състезанията между сухопътните отбори от втори, трети и четвърти курс на „Перперикон“ и „Дунав“. Единствено второкурсниците на „Перперикон“ загубиха срещу тези на „Дунав“, останалите два отбора победиха и така след общото сумиране на точките „Перперикон“ елиминираше „Дунав“ и се класираше за следващия етап на флотското първенство.
Същевременно се проведоха и всички състезания между останалите кръстосвачи от Седми флот. Така в преките елиминации кръстосвачът „Мадара“ с категорично превъзходство отстрани „Ливингстън“, а „Хелзинг“ след оспорвана битка взе надмощие с няколко точки над „Еверест“. Отборите на „Мадара“, „Перперикон“ и „Хелзинг“ щяха да се срещнат след един месец във втори кръг на турнира, където щеше да се определи окончателният победител.