Звездни асове

— Следвайте ме! — махна с ръка и тръгна по едно от разклоненията на коридора. Отвсякъде имаше врати, които стояха заключени. Повечето кадети никога не бяха идвали в тази част от кораба и Алекс се запита как Габриела знае накъде ги води? Никой друг обаче нямаше ни най-малка представа какво да правят, така че я следваха инстинктивно. Достигнаха до края на задънен коридор.

— Дай ми инструментите! — обърна се тя към Джери. Той и подаде куфарчето, а Габриела го отвори, грабвайки една голяма отвертка, след което се зае да развива винтовете, прикрепящи един от панелите на стената. Останалите я гледаха учудено. Без да губят време, Зак и Алекс също взеха по една отвертка помагайки, да стане по-бързо. Те отместиха големия панел и пред очите им се отвори тесен проход.

— Знаеш ли къде води това? — попита учудено Зак.

— Да! Имай ми доверие, била съм тук и преди.

В началото мнозина се колебаеха да я последват, но въздухът ставаше все по-труден за дишане и те решиха, че така или иначе няма какво да губят. В тясната шахта, където минаваха тръби и кабели кадетите можеха да се движат бавно и само в колона по един. В един момент стана много горещо.

— Преди не беше толкова топло! — извика Габриела. — Сигурно минаваме покрай пожар и стените на шахтата се нагорещяват!

Алекс се чувстваше като в пещ, но всички успяха да преминат през горещия участък, без да се опекат живи. Накрая Габриела избута решетката и се озоваха в хангара. Сега той изглеждаше преобразен, осветлението грееше силно, имаше многоброен персонал, който сновеше нагоре-надолу. През улеите непрекъснато пристигаха изтребители за презареждане. Техническите екипи бързо ги обслужваха, наливайки гориво в резервоарите им, зареждайки плазмените оръдия с нови боеприпаси и прикрепяйки проследяващи ракети на съответните места. Цареше шум и оживление и почти никой не обърна внимание на неочаквано появилите се стотина кадети първокурсници. Алекс забеляза, че някои от изтребителите, които кацаха, изглеждаха в окаяно състояние, получили множество попадения в корпусите си. Техниците ги задържаха по-дълго време, опитвайки се да ги позакърпят, след което ги връщаха обратно в боя. Един от ягуарите влетя през тунела за кацане направо горящ. Няколко човека от екипа по поддръжка бързо потушиха огъня с пожарогасители, но машината не можеше да се използва, затова пилотът напусна кабината, а полуразрушеният изтребител беше добутан до края на хангара, където стояха паркирани още няколко повредени машини.