Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Хайде да останем заедно и да отидем в моята стая. Ще направя чай.
— Съгласен! — каза Зак. Останалите също кимнаха и след малко вече се намираха в квартирата на Габриела. Алекс забеляза, че за разлика от собствената му стая, която стоеше почти непроменена за осемте месеца, през които я обитаваше, Габриела бе вложила време и усилия, за да я обзаведе по свое му така, че да подчертава собствената ѝ индивидуалност. Подът беше застлан с красив и мек килим, вместо обикновените семпли столове в стаята се разполагаха две удобни кресла и един диван, голямо и комфортно легло заемаше мястото на тесния матрак, имаше добавени няколко етажерки с книги и дори тапетите на стените бяха различни.
Те се разположиха около деликатна стъклена масичка, Мегън и Зак седнаха един до друг на дивана, а Алекс зае едно от креслата точно до прозореца. Габриела се загуби за известно време в кухничката и се върна след няколко минути, носейки табла с четири чаши чай, направени от порцелан, каквито рядко се срещаха във флота.
Алекс отпи.
— От какво е?
— Мащерка. Билка, която расте на Земята. Майка ми я изпрати — отговори Габриела. Алекс живо се интересуваше от неща, свързани със Земята — лоното на човешката цивилизация — и сега се чувстваше привилегирован, че може да вкуси от даровете на тази митична планета.
Всичко това обаче успя само за кратко да отвлече вниманието на четиримата приятели. Минутите се точеха бавно и мислите им се връщаха отново и отново на основния въпрос. Къде отиваха, защо и имаше ли опасност някой да пострада? Алекс забеляза, че за първи път Габриела изглежда нервна:
— Сигурно Арвин ще се бие, за това не си вдига старфона. В момента вероятно текат последните приготовления преди битката — каза тя и макар че в гласа ѝ нямаше излишен драматизъм, Алекс успя да долови вълнението ѝ.
Погледна през прозореца и безпределната космическа шир му се стори някак по-мрачна и заплашителна от обикновено. В съзнанието му изникна сцената на току-що изказаното от Габриела предположение. Последни минути преди битката. Пилотите, включително Арвин и Златина, се строяват, облечени в бойните си костюми, за да чуят инструкциите на командир Кърт. Той, с характерния си, отсечен тон, им обяснява отново основните моменти от плана, след което им пожелава късмет и успешен лов. Те се качват на изтребителите и започват последни проверки преди излитане. Алекс усети как собственият му адреналин се покачва при мисълта за чувството, което би го обзело, ако знаеше, че сяда в кокпита на изтребител и само след минути ще се впусне не в поредното учение, а в истинска битка. Че ще трябва да премери сили с аркусианските асове в борба на живот и смърт. Да, ако това беше истина, завиждаше в този момент на Арвин. Изведнъж високоговорителят, намиращ се на тавана на помещението пропука. Чу се познат глас:
— Говори вицеадмирал Лао Ян, Капитан на „Перперикон“. Нашият кораб в момента изпълнява важна бойна мисия. Поради екстремността на обстоятелствата, нямахме възможност да организираме евакуация на кадетите и цивилния персонал, за това ви умоляваме да останете по квартирите си. Това е необходимо, за да се даде максимална свобода на екипажа да изпълнява задълженията си. Тъй като след броени минути ще навлезем в зона на активни бойни действия, всички несъществени енергийни консуматори ще бъдат изключени. Енергията за битови нужди ще бъде сведена до аварийно захранване, за да може да разполагаме с цялата ни необходима мощ. „Перперикон“ е тежък кръстосвач — най-високият клас бойни кораби във флота и като негов капитан ви уверявам, че предстоящите събития не застрашават него, нито екипажа му, така че запазете спокойствие!
Няколко секунди след края на обръщението лампите в стаята угаснаха и останаха да светят само малките аварийни светлини, които хвърляха съвсем приглушена светлина в помещението.
— Добре поне, че успя да направиш чая, преди да ни спрат тока! — каза шеговито Зак и всички се разсмяха. Смехът им обаче само временно разсейваше напрежението, печелейки малко време преди тревожното чувство да ги обземе отново. Те стояха в тъмното, очаквайки нещо да се случи. Зак, Мегън и Габриела продължиха да си приказват колкото да минава времето, докато Алекс потъна в размисли и отново погледна през прозореца, сякаш очаквайки да види нещо. Този път си помисли за Силвия. След няколко часа упражненията ѝ щяха да приключат. Имаха уговорена среща на „Оазисът“, но него нямаше да го има. Тя щеше да му се обади, но старфонът му се намираше извън обхват. Какво ли щеше да си помисли в първия момент? Изведнъж бе изтръгнат от мислите си. Чу се характерното силно бучене, когато „Перперикон“ излезе от светлинна скорост. Бяха достигнали до дестинацията си.