Звездни асове

— Ами да, сякаш ме следи с поглед, когато сме на упражненията. Винаги поглежда към мен, преди и след като се качим в кабините, всеки път, когато влизам в стаята или когато тя влиза. Често пъти поглежда към мен.

— Въобразяваш си! — отговори Алекс без дори да се замисли. Той познаваше добре Габриела. Като близки приятели, двамата прекарваха много време заедно. Ако имаше нещо сигурно в тази галактика то беше, че Габриела не се интересува от Джери.

— Не, човече не си въобразявам! — продължаваше да упорства Джери. — Знаеш, че наблюдавам поведението ѝ, стараейки се да не се набивам на очи. Доскоро, тя действително сякаш не подозираше за физическото ми съществуване. От известно време насам обаче ме гледа по един особен начин с красивите си кафяви очи.

Последното определение се стори на Алекс доста поетично и той тъкмо щеше да възрази, когато една мисъл мина през главата му. Може би Джери не се заблуждаваше за повишеното внимание от страна на Габриела. Горкият той обаче грешеше относно природата на този внезапен интерес.

— Може и да си прав… — започна предпазливо Алекс. Реши, че е време да разкрие на Джери част от картината. Знаеше, че ще го заболи от това, което му предстои да чуе, но ако наистина се стигнеше дотам да го изгонят от отбора и всичко му дойдеше като гръм от ясно небе, щеше да е много по-лошо.

— Мислиш, че Габриела ме харесва!? — попита въодушевено Джери.

— Не, но… може би наистина те наблюдава от известно време.

— К-какво имаш предвид?

— Защо според теб се виждаме и тренираме допълнително? — попита внимателно Алекс.

— Какво общо има това? Събираме се, защото трябва да се подобря, понеже наближава новия кръг от шампионата и…

— Да, но останалите от отбора също са наясно, че ти се представяше най-слабо.

— Вероятно са забелязали, да…

— А Габриела е капитан на отбора, нали разбираш?

Физиономията на Джери ставаше все по-мрачна. Габриела го смяташе за слаб пилот, това не беше добре.

— Габриела ли поиска от теб да тренираме допълнително?

— Тя сподели, че имаш нужда от допълнителни тренировки и аз проявих желание да ти помогна — излъга Алекс.

— Значи трябва да се стегна, за да не я разочаровам!

Алекс поклати глава.

— Има нещо повече от одобрението на Габриела, за което трябва да се притесняваш.

— Какво имаш предвид?

— Може да загубиш мястото си в отбора.

— Но, как, нали съм част от нашия екип!? Заедно се класирахме по време на вътрешното състезание на „Перперикон“! Заслужил съм си мястото в отбора!

— Джери, теб винаги те свалят първи. Както по време на съревнованията с другите „Перпериконци“, така и срещу „Дунав“.

— Но…

— Габриела смята, че ще е страшно несправедливо, но има опасност командир Кърт да реши, че трябва да те замени с някой по-добър, чиито отбор обаче не се е класирал.

— Сериозно ли може да стане така?!

— Проверих и за съжаление почти всяка година се правят промени спрямо първоначалния състав на отборите. Кърт иска да спечелим и ако вижда в теб пречка ще те отстрани.