Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Четиримата приятели обаче нямаше да имат шанса да проследят как точно ще се развият събитията. Един плазмен снаряд се взриви в голяма близост до прозореца, откъдето наблюдаваха битката. Мигом се озоваха на пода, повалени от мощното разтрисане. Когато Алекс се надигна забеляза, че стаята се пълни с гъст черен дим. Явно наблизо бе избухнал пожар. Святкаха червени светлини и се чуваше алармен сигнал. Бързо трябваше да напуснат този отсек от кораба. Излизайки от стаята те незабавно разбраха колко сериозно е положението. От ляво на коридора гореше буен пожар. Всички кадети панически бягаха в посока към изхода. Това крило беше само за първокурсници и повечето се познаваха. Алекс видя едно момче, което падна на земята и останалите едва не го прегазиха. Четиримата се затичаха към него. Беше Матю Хайърс. Веднага стана ясно, че не е паднал, защото се е спънал. Тялото му имаше сериозни изгаряния. Раните бяха по лицето, ръцете и краката. Никой не знаеше как да му помогнат, същевременно не можеха просто да го зарежат на пода. Пожарът се приближаваше, а Матю стенеше и се опитваше да говори, но нищо не му се разбираше.
— Медик! Медик! — крещеше Зак. Алекс не разбираше на какво точно се надява, но зовът му не остана без отговор. До тях скоро приклекна уплашено момиче с права руса коса.
— Можеш ли да го оправиш, Ками? — попита Зак. Момичето се обучаваше за военен медик към пехотата и, също като останалите, беше кадет първи курс. Медиците често пъти имаха съвместни упражнения с пехотинците, затова със Зак се познаваха. Тя обаче изглеждаше ужасена. Сякаш не бе достатъчно това, че се страхуваше да не изгори жива, ами сега върху плещите ѝ падна и отговорността за сериозно пострадал.
— Носиш ли си комплекта за първа помощ? — попита Зак, като я гледаше в очите.
— Д-да… отвърна тя. — Мислех, че може някой да се нуждае… от помощ.
— Браво! Е, ето че някой наистина се нуждае! — продължи Зак с окуражаващ тон. Тя свали раницата си и извади малкия бял пакет. В него имаше няколко ампули и най-важното — медицински пистолет.
— Досега не съм лекувала никого наистина…
— Ще се справиш! — продължи да я насърчава Зак. Те нямаха много време. Трябваше или веднага да вдигнат Матю на крака, или да го изоставят, защото огънят приближаваше. Ставаше все по-горещо и трудно се дишаше заради пушека. Чуваха се експлозии, явно „Перперикон“ понасяше още щети. Цяла трепереща, Ками разгледа внимателно раните на Матю.
— Добре, изгаряния, изгаряния… червено! — каза тя и посегна към червената ампула. След това я зареди в устройството и започна да третира раните. От пистолета излизаше червеникава струя лъчиста енергия, която възстановяваше кожата на пострадалия. Само след няколко минути той, макар и все още с белези, се надигна.
— Благодаря! — каза, но в следващия момент експлозия накара всички да паднат по очи. Те се надигнаха, огънят беше по-близо от всякога. Затичаха се в посока към изхода. Там обаче се беше събрала тълпа от кадети.
— Какво става? — попита Алекс.
— Вратата е блокирала и не иска да се отвори! — отговори с отчаян тон един кадет. — Някакво момче твърди, че може да я отключи и се опитва да направи нещо. Дано да успее!
„Кой ли беше това?“ — помисли си Алекс и заедно с останалите започна бързо да си проправя път.
— Джери?!
— Мисля, че хидравличните помпи не работят. Спомням си го от предишното упражнение по техническа поддръжка при майор Багман — обясняваше Джери, докато се опитваше да достигне нещо в механизмите на вратата.
— Да, сетих се и ние сме го учили! — възкликна Мегън. — Възможно е разпределителната кутия да е изгоряла. Трябва да освободим механизма и да отворим вратите ръчно.
— Това се опитвам да направя! Ела ми помогни! — извика Джери.
— Не мога да повярвам, че всъщност някой внимава по време на уроците на Багман! — възкликна невярващо Алекс. Другите също гледаха тъпо сякаш си нямаха и понятие за какво говореха тези двамата.
— Готово! — оповести Джери, макар че механичните врати си стояха все така затворени.
— Сега някой да помогне! — нареди Мегън, като сама се опита да избута вратата, но едва успя да я помръдне. Алекс, Зак и още две яки момчета разтвориха механичните врати и кадетите успяха да преминат от другата страна. Там въздухът беше по-чист и прохладен. Всички се движеха напред. Коридорът водеше до централната зала. Тя се намираше във вътрешността на кораба и се предполагаше, че е най-безопасното място. Плановете им обаче отново се объркаха. Нова експлозия избухна точно пред тях. Взривната вълна повали повечето на пода. Когато се изправиха пред тях имаше нов пожар, който не позволяваше да напредват. Огънят зад тях пък също приближаваше, а въздухът ставаше все по-задимен. Единственият им избор оставаше да продължат по тесния коридор към складовите помещения. Цялата тълпа първокурсници се втурна в тази посока. Скоро обаче всички осъзнаха, че продължават да са в беда. Ставаше все по-задимено, а складовите коридори нямаха добра вентилация, тъй като не бяха предвидени за много хора. Дишането на всички се затрудняваше все повече. Алекс усещаше, че мнозина съвсем скоро ще изпаднат в паника. Изведнъж Габриела се провикна: